Том Клэнси - Хаос

Роджърс седна на ръба на бюрото на Марта. След като сенатор Фокс искаше да се прави на домакин, поне щеше да й се наложи да го гледа отдолу нагоре.

— За нещастие — започна тя, — не съм дошла тук, за да обсъждаме музика, генерал Роджърс. Дойдох да обсъждам бюджета ви. Не мога да ви опиша разочарованието, което изпитах, когато помощникът на директор Худ ми телефонира вчера, за да ми съобщи, че мистър Худ имал по-належащи ангажименти — да харчи пари, с които не разполага. Аз обаче въпреки всичко реших да дойда.

— Двамата с Пол работихме много усърдно, докато подготвяхме бюджета — каза Роджърс. — Мога да отговоря на всеки ваш въпрос.

— Аз имам само един въпрос — заяви сенаторката. — Кога ще спрете да се занимавате с измишльотини?

Стомахът на Роджърс се сви на топка. Маккъски имаше право: с тая работа трябваше да се заеме Пол.

Сенатор Фокс положи куфарчето в скута си и изщрака ключалките.

— Вие сте поискали повишение на бюджета в размер на осемнадесет процента по време, когато правителствените агенции режат живо месо от себе си. — Тя връчи на Роджърс доклада му от триста страници. — Това е бюджетът, който ще представя на финансовата комисия. Той съдържа бележките ми, нахвърляни със син молив, за намаления, възлизащи общо на тридесет и два процента.

— Намаления?

— Можем да си поговорим за това как да бъдат разпределени оставащите седемдесет процента — продължи Фокс, — но съкращенията ще бъдат направени.

Роджърс с огромно усилие на волята си потисна желанието да захвърли бюджета в лицето на сенаторката. Обърна се и го остави на бюрото.

— Много сте смела, госпожо.

— Вие също, генерале — отвърна безметежно Фокс.

— Знам — каза той. — Пробвал съм се срещу северновиетнамците, иракчаните и севернокорейците.

— Всички познаваме добре медалите ви — отвърна учтиво тя. — Но това тук не е мандат за кураж.

— Да, така е — съгласи се спокойно Роджърс. — Това е смъртна присъда. Имаме изключителна организация с подкрепа от въздуха и въпреки всичко загубихме Бас Муур в Корея и Чарли Скуайърс в Русия. Ако ни орежете бюджета, това означава да обрека хората си на сигурна гибел.

— На сигурна гибел ли? Да не би да планирате още приключения в задморски страни?

— Не — отвърна той. — Обаче нашето правителство е съсредоточило всичките си усилия върху електронното разузнаване. Шпионски спътници. Подслушване. Разпознаване по фотоизображения. Компютри. Те са отлични инструменти, но за съжаление не са достатъчни. До преди тридесет-четиридесет години имахме човешко присъствие по целия свят. Разузнаване с човешки ресурси. Хора, инфилтриращи се в чуждите правителства и шпионски организации и терористични групи и използващи преценки, инициативи, изобретателност и смелост, за да се сдобият с тъй нужната ни информация. И най-добрият фотоапарат в света не може да измъкне разпечатките от чекмеджето. Само човешки оператор може да се вмъкне в компютър, който не е включен в мрежата. Шпионският спътник не може да надзърне в очите на терориста и да прочете дали той е готов да убива за каузата си, или може да бъде презавербуван. Тази база трябва да бъде възстановена.

— Чудесна реч — каза сенаторката, — но за съжаление и тя не е достатъчна, за да имате подкрепата ми. Нямаме нужда от такава огромна човешка база, за да защитава американските интереси. Групата „Страйкър“ спря един луд да не бомбардира Токио. Те успяха да спасят също така администрацията на един руски президент, който все още не е доказал, че можем да разчитаме на него като на съюзник. Откъде накъде трябва американските данъкоплатци да финансират една международна полицейска формация?

— Защото те са единствените, способни на това — отвърна Роджърс. — Ние се борим с ракови образувания, сенаторке. И сме длъжни да ги лекуваме където и да се появят.

— Съгласна съм със сенатор Фокс — обади се Марта зад гърба му. — Има и други форуми, където Съединените щати могат да адресират международната си загриженост. Обединените нации и Световният съд са предназначени и финансирани именно за такива цели. А нека не забравяме и НАТО.

— И къде бяха те, Марта? — запита Роджърс, без да се обръща.

— Моля? Не ви разбрах.

— Къде бяха Обединените нации, когато ракетата „Нодонг“ излетя от Северна Корея?

— Отново съм съгласна с вас — каза Фокс. — Това беше една отлично свършена работа. — Но това беше нещо, което не бяхте длъжни да подкрепяте. Съединените щати оцеляха, когато Съветският съюз и Афганистан воюваха, оцеляха и докато Иран и Ирак бяха във война. Аз искам сигурност за американските граждани. За съжаление обаче светът, в който живеем, е все още твърде далеч от съвършенството, и бюджетът ви ще бъде орязан, точно както ви казах. Няма да има никакви дебати, нито изслушвания.