Том Клэнси - Буферна зона

Снижиха се с около сто фута. Изведнъж на около двеста фута разстояние се появиха три фигури. Тримата вървяха близо един до друг. Всеки от тях беше облечен в тъмни дебели дрехи и носеше раница и оръжие. Изобщо не намалиха хода си, дори не погледнаха към хеликоптера, докато едно от витлата не остърга снега от терасата под краката им. Като имаше предвид вълнените шапки, които носеха, и ниското ръмжене на вятъра, Фрайдей никак не се изненада, че не бяха чули приближаването на хеликоптера.

— Нанда с тях ли е? — попита Апу.

Фрайдей не можеше да разпознае тримата души. Той беше разочарован, че само трима от тях са стигнали дотук. Освен ако…

— Вдигай нагоре и давай на север! — изкрещя той.

Капитан Назир дръпна към себе си V-образното кормило на хеликоптера и машината започна да се издига. В този момент опашното витло и страничната стена на багажното отделение бяха обсипани с кратки, но силни удари. Фрайдей не можеше да ги чуе, но усети как целият корпус потръпна. Забеляза и тънките струйки ярка дневна светлина, които изведнъж започнаха да се процеждат през долната част на багажното отделение.

— Какво става? — извика Назир.

— Мислят ни за врага! — изкрещя Апу.

— Това е клопка! — изръмжа Фрайдей. — Разделили са се на две групи!

Хеликоптерът се заклати и Фрайдей чу дрънченето на лявото витло. Изстрелите явно бяха повредили перките. Ако не се бяха издигнали навреме, хеликоптерът вероятно щеше да се забие с опашката надолу в каменистата, мъглива долина долу. Както се очакваше, капитан Назир имаше проблеми с управлението на Ка-25 — машината силно се клатеше и почти не набираше височина. Секунда по-късно хеликоптерът престана да се издига изобщо.

— Губя управление! — кресна Назир. — Имаме и теч на гориво.

Фрайдей погледна към стрелката на горивото и изпсува. Вече бяха разтоварили цялата екипировка, която носеха в задната част. Единственото, което беше останало, беше запоената лебедка. Вече не можеха да се освободят и от грам излишно тегло. Пък и вероятно нямаше време да го направят.

Фрайдей погледна през прозореца. Хеликоптерът силно се тресеше. Ъгълът на слънцето се промени и дъгата изчезна. Той вече не се чувстваше като бог, а като последния нещастник. Това беше най-тъпият трик, на който можеше да се хване. Най-обикновена ловка измама, достойна за най-неопитния младок. Част от групата изучава очевидно незаплашителния отряд, докато останалите се спотайват наблизо, за да ти отворят още една дупка в главата.

— Трябва да ни приземиш където можеш! — кресна Фрайдей.

— Търся подходящо място — каза Назир. — Но не виждам такова.

Изненадващ порив на вятъра ги завъртя на четиридесет и пет градуса и те се озоваха с лице към скалите. Разнесе се втори залп, този път от предната група, който надупчи колесника. Хеликоптерът рязко се наклони и се снижи. Намираха се над малка долина. Гъстата мъгла пречеше на Фрайдей да види какво има отдолу. Но той не искаше да се спуска в долината. Не искаше да изгуби пакистанската група и не искаше да бъде там, когато започнеше ядрената война.

— Трябва да се приземим, докато все още можем да управляваме машината — каза Назир.

— Не още — отвърна Фрайдей. Той разкопча предпазния си колан. — Апу, отстъпи назад.

— Какво ще правиш? — попита Назир.

— Ще пропълзя отзад — каза Фрайдей. — Можеш ли да движиш хеликоптера напред и назад?

— Да, но ограничено. Един от опашните мотори все още работи.

— Добре. Ако успееш да обърнеш задната част към върха, аз и Апу ще опитаме да използваме лебедката и да се спуснем с въже на някоя от скалните издатини.

— В този вятър? — възкликна Назир. — Ще ви отнесе!

— Посоката на вятъра е югоизточна, той духа към скалите — каза Фрайдей. — Ще ни помогне.

— Или ще ви размаже в скалите.

— Ще трябва да поемем този риск! — натърти Фрайдей. — Трябва да стигна до пакистанците и да ги предупредя за войниците отпред.

— Дори и да слезеш на скалите, те ще те застрелят — изтъкна Назир.

— Първо ще спусна стареца — обясни му Фрайдей. — Нанда може би ще разпознае палтото на дядо си. Или могат да решат, че ставаме за потенциални заложници. При всички положения трябва да ги накарам да задържат стрелбата. — Фрайдей извади ножа си и отряза предпазния колан. После подаде радиото на Апу. — С малко късмет ще успея да се свържа с Ударния отряд. Ще им кажа къде се намираме и приблизително къде си приземил машината. Ударният отряд ще ни помогне да се доберем до Пакистан, а теб ще те вземе хималайският патрул. Можеш да им кажеш, че си провеждал независимо разузнаване, но не си успял да намериш групата.