Том Клэнси - Буферна зона

„Ускорена“ беше шпионската дума за „нелегална“. Означаваше, че операцията трябва да е светкавично бърза и да се извърши преди някой да разбере за нея и да я блокира. Означаваше и нещо друго. Вероятно щяха да скачат над Хималаите. А Роджърс много добре знаеше какво значи това.

— Целта е засечена — продължи Хърбърт. — Вийнс ги следи през планините. Намират се на приблизително девет хиляди фута височина и са се запътили на северозапад към контролираната зона. Към момента са локализирани на тридесет и две мили северно от Джудар.

Роджърс взе една от трите подвързани със спирала книги изпод седалката. Тя съдържаше всички карти на региона. Той откри градчето и плъзна пръста си нагоре по страницата. Отгърна на предната страница, откъдето продължаваше картата. Там, вместо да има само кафяви скални масиви, се виждаше голямо, извито като кама бяло петно, което сочеше към долния ляв ъгъл.

— Това означава, че курсът им води право към глетчера Сиячин — отбеляза Роджърс.

— Така смятат и нашите хора — каза Хърбърт. — Не могат да носят много оръжие. Затова са се запътили към място, където биха им помогнали природните стихии. Студ, виелици, лавини, пукнатини в ледниците — глетчерът е крепост на природните опасности, които биха могли да им бъдат от полза.

— Ако приемем, че няма да убият и самите тях — изтъкна Роджърс.

— Ако се опитат да минат през по-ниски места, със сигурност ще бъдат убити — отвърна Хърбърт. — АНС засече секретен доклад от руския сателит, който подслушва района на контролираната зона. Очевидно няколко индийски дивизии са били изпратени по посока на глетчера.

— Вероятно време на срещата? — попита Роджърс.

— Все още не разполагаме с такова — каза Хърбърт. — Не знаем дали дивизиите са моторизирани, нито дали са изпратени по въздух или земя. Ще следим информацията от руския сателит.

— Генерал Орлов не може ли да ни помогне? — попита Роджърс.

Сергей Орлов беше началник на руския Оперативен център, базиран в Санкт Петербург. Генерал Орлов и Пол Худ имаха тесни приятелски и професионални взаимоотношения. Ръководителят на Ударния отряд подполковник Чарлз Скуайърс беше загинал по време на съвместна операция, целяща предотвратяването на държавен преврат в Русия.

— Повдигнах въпроса пред Пол — отвърна Хърбърт. — Но той не иска да ги замесва в това. Руската технология задвижва индийската военна машина. Индийските подкупи задвижват руските генерали. Орлов няма да може да гарантира, че онези, с които установи контакт, ще запазят свръхсекретния статус на операцията.

— Аз не съм сигурен, че и АНС може да гарантира този статус — вметна Роджърс.

— Съгласен съм с теб — каза Хърбърт. — Не съм сигурен, че Ханк Люис успя да закърпи всички течове, наследени от Джак Фенуик. Затова подавам на Рон Фрайдей само базова информация. В момента той се придвижва към Джудар заедно с офицер от „Черните котки“ и дядото на агент на МЦА, която пътува с групата.

— Добър ход — отбеляза Роджърс.

— Освен това се опитваме да получим редовни доклади за атмосферното време от „Хималайските орли“ — каза Хърбърт. — Но то може изцяло да се промени, докато пристигнете. Между другото, как се отнасят с вас новите ви домакини?

— Много добре — отвърна Роджърс. — Раздадоха ни дажби, цялата екипировка е налична и се движим по график.

— Чудесно. Ще ти дам координатите на приземяване петнадесет минути преди началото на операцията.

— Потвърдено — каза Роджърс.

Генералът погледна часовника си. Оставаха им още три часа път. Имаха достатъчно време да разпределят екипировката, да я изпробват и да прегледат картите на района с екипа.

— Ще се обадя отново, когато имам повече сведения за теб — каза Хърбърт. — Имаш ли нужда от нещо друго?

— Сега не се сещам, Боб — отвърна Роджърс.

Настъпи кратко мълчание. Майк Роджърс знаеше какво предстои. Беше усетил промяната в гласа на Хърбърт при последния въпрос. Решителността беше заменена от лека тъга.

— Майк, знам, че няма нужда да го казвам, но това е една гадна задача — каза той.

— Да, наистина няма нужда да го казваш — съгласи се Роджърс. Той прелистваше увеличените изображения на района на кацането. Дори не обръщаше внимание на самия терен. Графиката показваше, че ветровете са жестоки. Теченията фучаха из планината с петдесет до шестдесет и една мили в час. Това бяха истински урагани.

— Но все пак трябва да изтъкна, че ти не си част от Ударния отряд — продължи Хърбърт. — Ти си висш офицер от НЦРКС.