Том Клэнси - Буферна зона

Планът на Кабир беше да удари Пакистан, преди той да е успял да разгърне ядрения си арсенал. За целта щеше да използва седемдесет и девет индийски балистични ракети с близък обхват. Тези ядрени глави имаха обсег от осемстотин километра. Те съставяха половината от ядрения арсенал на Индия и се съхраняваха в силози, разположени точно зад контролираната зона. Единадесет от тези балистични ракети щяха да ударят Исламабад, изтривайки го от картата и унищожавайки двадесет процента от сто и тридесет милионното население. В следващите дни и седмици радиацията от експлозиите щеше да убие още четиридесет милиона пакистанци. Останалите ядрени глави щяха да ударят военните обекти на Пакистан. В това число влизаха подозираните местонахождения на ядрени силози в Хималаите. Може би американският отряд, който пристигаше в страната, щеше да ги открие. Може би не. Независимо от това, присъствието им щеше да бъде мощно оръжие в ръцете на Кабир, що се отнасяше до връзките с обществеността. То щеше да покаже на света, че Индия има причина да се страхува от разрастването на пакистанската ядрена мощ. Смъртта на американците щеше да е трагична, но неизбежна.

Министър Кабир извика на екрана на компютъра си останалите цели. Освен в планините ядрени глави щяха да бъдат изстреляни по всяка пакистанска въздушна база. Десет пакистански военновъздушни бази бяха винаги в експлоатация. Това бяха „главни операционни бази“: ПВБ „Саргода“, ПВБ „Миануали“, ПВБ „Камра“, ПВБ „Рафики“, ПВБ „Масрур“, ПВБ „Фейсал“, ПВБ „Чаклала“, ПВБ „Рисалпур“, ПВБ „Пешавар“ и ПВБ „Самунгли“. Всяка от тях щеше да бъде ударена с по две ракети. После следваха единадесет „предни операционни бази“, които бяха използвани само по време на война. Те също щяха да бъдат ударени. Това бяха ПВБ „Сукур“, ПВБ „Шахбаз“, ПВБ „Мултан“, ПВБ „Вихари“, ПВБ „Рисалеуата“, ПВБ „Лахор“, ПВБ „Науабша“, ПВБ „Мирпур Кас“, ПВБ „Мурид“, ПВБ „Пасни“ и ПВБ „Талхар“. Накрая щеше да дойде ред на деветте сателитни бази, използвани за спешни кацания: ПВБ „Рахим Яр Хан“, ПВБ „Чандер“, ПВБ „Бхагтануала“, ПВБ „Чук Джумра“, ПВБ „Ормара“, ПВБ „Раджанпур“, ПВБ „Синдри“, ПВБ „Гуадар“ и ПВБ „Кохат“. Те не представляваха нищо повече от малки писти без никакъв персонал. Все пак щяха да бъдат заличени. С малко късмет пакистанските военновъздушни сили нямаше да могат да изстрелят и една ракета, нито бомбардировач. Но дори и Пакистан да успееше да нанесе няколко ядрени удара, Индия щеше да преглътне загубите. Лидерите на нацията щяха да бъдат преместени в подземни бункери. Щяха да се справят без проблеми с кратката война, особено с помощта на възстановителния фонд на ООН.

Когато всичко това приключеше, Кабир щеше да понесе обвиненията или възхвалите за случилото се. Но независимо каква щеше да бъде реакцията на света, Кабир беше сигурен в едно.

Щеше да е извършил правилното нещо.

Транспортната машина АН-12, използвана от индийските военновъздушни сили, е братовчед на най-големия самолет на света — руския „Антонов“ АН-225 „Мрия“. Далекообхватният АН-12 е на половината на размера на този гигант с шест двигателя. Освен това е с една трета по-малък от самолета С-130, който беше докарал Ударния отряд в Анкара. С багажно отделение, разположено в задната част и добре изолирана пътническа кабина, АН-12 беше и много по-тих. За което Майк Роджърс беше благодарен.

Роджърс беше успял да поспи пет часа по време на последната отсечка от полета със С-130. Постигна го с помощта на тапите за уши, които си носеше точно с такава цел. Все пак намаляването на шума и вибрациите беше добре дошло. Особено за ефрейтор Иши Хонда, който напусна мястото си в задната част на тясното, претъпкано екипажно отделение. Трябваше да сведе глава, докато си проправяше път през единствената тясна пътечка, която прекосяваше средата на кабината. От тавана висяха издути багажни мрежи, в които бяха прибрани парашути и екипировка за студено време.

Експертът по комуникации подаде сателитния телефон на генерал Роджърс.

— Обажда се господин Хърбърт — каза Хонда.

Полковник Огъст седеше до Роджърс. Двамата мъже си размениха погледи.

— Благодаря — каза Роджърс на Хонда.

Ефрейторът се върна на мястото си. Роджърс вдигна слушалката.

— На борда има парашути, Боб — каза Роджърс. — За нас ли са?

— Пол даде зелена светлина на ускорена операция по издирване на пакистанската група — каза Хърбърт.