Том Клэнси - Буферна зона

— Някакъв проблем ли има, Лиз? — попита Худ.

Тя го погледна.

— Знам, че си имал пререкания с Мала Чатърджи.

— Вярно е — отвърна Худ. — Но сега в плановете ми не влизат такива, нито пък искам да я злепоставя по някакъв начин. Интересува ме само как да защитя Ударния отряд.

— Не исках да кажа това — продължи Лиз. — Карал си се с Чатърджи, карал си се с Шарън, а сега изолираш от себе си и Ан Ферис. — Изражението й се смекчи. — Тя ми разказа какво се е случило помежду ви.

— Е и — каза Худ с леко раздразнение. — Накъде биеш?

— Знам какво мислиш за психологическите бръщолевения, Пол, но искам да се увериш, че тези проблеми не се задълбочават — каза Лиз. — Намираш се под голямо напрежение, предизвикано от жени. Не позволявай на тази фрустрация да се прехвърля от една жена на втора и на трета.

Худ се надигна.

— Няма. Обещавам.

— Бих искала да го повярвам — усмихна си Лиз. — Но ето че сега си ядосан и на мен.

Худ замръзна на място. Лиз беше права. Стоеше изправен, сякаш глътнал бастун, устните му бяха свити до побеляване, а пръстите — стиснати в юмруци. Той отпусна рамене. Разтвори длани и наведе глава.

— Пол, работата ми е да наблюдавам хората тук и да откривам възможни проблемни места — каза Лиз. — Това е всичко, което върша. Аз не те съдя. Но ти си под голямо напрежение след ситуацията в сградата на ООН. Освен това си преуморен. Само се опитвам да запазя справедливия и безпристрастен мъж, който току-що изглади нещата между Боб Хърбърт и Лоуъл Кофи.

Худ леко се усмихна.

— Благодаря ти, Лиз. Не смятам, че представлявам заплаха за генералния секретар, но оценявам предупрежденията ти.

Лиз успокоително го потупа по рамото и напусна стаята. Худ погледна към часовника за кризисни ситуации.

Екранът му все още беше тъмен. Но вътре в него собственият му часовник вече тиктакаше. А главната пружина беше така стегнато навита, както Лиз беше предусетила.

Но той си напомни, че се намира в безопасност във Вашингтон, докато Майк Роджърс и Ударният отряд са се запътили към регион, където действията им могат да спасят или да обрекат на смърт милиони човешки живота — включително и техните собствени.

В сравнение с това, неговото напрежение беше нищожно.

Беше равно на нула.

Шестдесет и девет годишният министър на отбраната Джон Кабир седеше в белия си кабинет. Двата коридора, в които бяха разположени офисите на Министерството на отбраната, бяха част от кабинетния комплекс, помещаващ се в осемдесетгодишната сграда на Парламента на ул. „Гурдуари Ракабданж“ в Делхи. От външната страна на редиците отворени прозорци ярката слънчева светлина огряваше обширни ливади, малки изкуствени езерца и декоративни каменни фонтани. Шумът на уличното движение оставаше далеч отвъд високата орнаментирана стена от червен пясъчник, която ограждаше ширналия се комплекс. От дясната страна на двора Кабир виждаше крайчеца на едната от двете сгради на Парламента — Лок Сабха или Народната камара. От другата страна на министерската пристройка се намираше Раджа Сабха или Държавният съвет. За разлика от представителите на Лок Сабха, които бяха избирани от народа, членовете на Раджа Сабха бяха или номинирани от президента, или издигани от законодателните събрания на всички национални щати.

Министър Кабир обичаше нацията и правителството си. Но вече губеше търпение. Системата беше изгубила правилната посока напред.

Беловласият висш служител току-що беше прочел секретния електронен доклад на майор Дев Пюри за придвижването на военния му отряд в планините. Пюри и хората му бяха фронтови ветерани. Те щяха да успеят там, където СГС се бяха провалили.

Кабир изтри компютърния файл и после се замисли за кръстопътя, до който беше докарал нацията си. Това щеше да бъде или триумфът, или падението на дългата му кариера, започнала със стремителното му повишение в армията, извело го до чин капитан на тридесет и седем годишна възраст. Кабир обаче беше разочарован от слабите социални и военни програми на министър-председателя Индира Ганди. Той се разстрои особено много, когато Индия победи Пакистан във войната от 1971 и не успя да заздрави абсолютно и веднъж завинаги контрола си над Кашмир чрез създаването на демилитаризирана зона отвъд контролираната зона. Той начерта план, изтъкващ необходимостта от „зона на сигурността“. Искаше да използва селата от пакистанска страна за артилерийска, оръжейна и бомбена практика. Искаше да изсели хората от там. Какъв беше смисълът да спечелиш война, ако победителят не можеше да поддържа сигурността по своите граници?