Том Клэнси - Буферна зона

— Съгласен — каза Хърбърт. Усмихна се. Уважаваше хората, които не прехвърлят трудните топки в полето на другите.

— Рон — каза Люис. — Искам да говориш с фермера и с капитан Назир. Виж дали ще приемат нашата идея за евентуално залавяне на групата. Съгласен съм с Боб. Господин Кумар може да ни е изключително полезен, ако успеем да открием внучката му.

— Ще го направя — отвърна Фрайдей.

— Чудесно — каза Хърбърт. — Ханк, с теб ще поговорим отново, след като обсъдя ситуацията с Пол и генерал Роджърс. Господин Фрайдей… много благодаря за помощта ти.

Фрайдей не отвърна.

Хърбърт затвори телефона. Самата мисъл за Рон Фрайдей го караше да псува наум, но после я изхвърли от главата си — поне засега. Имаше по-важни неща, за които да мисли.

Обади се и поиска среща с Пол Худ. Веднага.

Преди да слезе от хеликоптера, Рон Фрайдей отвори малкото отделение между седалките. Там откри стар сборник карти. Летателният курс на хеликоптера се диктуваше от компютърно генерирани карти. Анимираните пейзажи и разграфяващата решетка се виждаха на монитор, поставен точно над главния летателен екран. Под монитора имаше клавиатура, с помощта на която се въвеждаха координатите. Фрайдей откъсна страниците с необходимите му карти и ги напъха в джоба на непромокаемото си яке.

Докато вървеше обратно към фермата, Фрайдей ядосано удари с юмрук във въздуха. Последва серия силни, яростни аперкъти, които не просто удряха въображаемата брадичка на Боб Хърбърт, а направо го пронизваха с цялата мощ на жадуваното отмъщение. За кой, по дяволите, се мислеше Боб Хърбърт? Бил ранен при изпълнение на дълга си. Това му даваше право на инвалидна пенсия, а не на уважение.

Това жалко насекомо, помисли си Фрайдей. Боб Хърбърт беше само една най-обикновена пчела работник в кошера.

Фрайдей прекрати въздушната канонада. Сърцето му бумтеше в гърдите, дланите му се потяха. Дишаше тежко, докато се промъкваше през скалистия неравен терен.

Всичко е наред, каза си агентът. Той се намираше тук, в самото сърце на действието, и притежаваше пълен контрол над съдбата си. Боб Хърбърт седеше във Вашингтон и само лаеше заповеди. Заповеди, които лесно можеха да бъдат пренебрегнати, тъй като Люис не беше позволил да превърне агента си в подчинен на Оперативния център. Фрайдей изхвърли будещия съжаление бюрократ от мислите си и се концентрира върху непосредствената работа.

Капитан Назир беше влязъл в къщата заедно с Апу Кумар. Офицерът от „Черните котки“ оглеждаше стаите, а Кумар кротичко седеше на опърпаната кушетка. И двамата се обърнаха, когато Фрайдей влезе.

— Какво казаха? — попита Назир.

— Членовете на пакистанската група са живи и здрави и очевидно се придвижват на север през Хималаите — уведоми го Фрайдей. — Оперативният център и АНС обмислят съвместна мисия, в която да задържат терористите заедно с внучката на господин Кумар. Искат да ги спасят от лапите на СГС. Смяташ ли, че командосите от „Черните котки“ и техните съюзници в правителството ще се възпротивят на подобна американска мисия?

— А вашето правителство вярва ли, че ще има размяна на ядрени удари? — попита Назир.

— Ако не вярваха в това, нямаше дори и да си помислят за подобна акция под прикритие — отвърна Фрайдей. — По всичко изглежда, че твоите приятели от Специалните гранични сили отчаяно са искали да заловят пакистанската група. Нашите електронноразузнавателни ресурси заснеха цял отряд, който беше по петите на пакистанците в планината.

— Къде е сега този отряд? — попита Назир.

— Чака реда си на опашката за прераждане — отвърна Фрайдей.

— Моля?

— Доколкото разбрах, командосите са били изненадани от пакистанец камикадзе — каза Фрайдей.

— Разбирам — промълви Назир и се замисли за момент. — Присъствието на СГС потвърждава нашите предположения, че именно те са нагласили целия атентат.

— И на мен така ми се струва — каза Фрайдей.

— Тогава отговорът ми е да — каза Назир. — Командосите от „Черните котки“ ще помогнат на американците с всичко, каквото могат.

— Чудесно — отвърна Фрайдей. После се приближи към Кумар. — Ще ни трябва и твоята помощ — каза той на фермера. — Очевидно внучката ти е работила за СГС. Нейните показания са ключът към ядрена война или мир. Ако ги заловим, тя трябва да бъде накарана да каже истината.

Апу сви прегърбените си рамене.

— Тя е честно момиче. Не би излъгала.