— Успя ли да идентифицираш командосите? — попита Фрайдей. — Носеха ли униформи?
— Да, бяха от Специалните гранични сили — отвърна Хърбърт.
— Знаех си — триумфално възкликна Фрайдей. — А терористичната група?
— Не знаем — призна Хърбърт. — Опитваме се да разберем дали са се измъкнали.
Хърбърт погледна към монитора на компютъра си. Стивън Вийнс току-що беше приключил с преместването на сателита към северната част на скалистите склонове. Резолюцията беше три метра — напълно достатъчно, за да покаже отпечатъци от стъпки. Ъгълът на слънцето все още беше нисък. Това щеше да помогне, защото отпечатъците в снега хвърляха ясни сенки. Вийнс започна да сканира най-равните и най-широки хълмове. Това бяха най-вероятните отсечки, откъдето биха вървели хора в подобен полумрак.
— Ако групата е успяла да избяга, СГС няма да се откажат да ги преследват — продължи Фрайдей. — Възможно е СГС да са ги натопили да поемат вината за взривяването на храма в Шринагар.
— Имаш ли доказателство за това? — попита Хърбърт. Заинтригува се от факта, че Фрайдей беше стигнал до същото заключение като него самия и генерал Роджърс.
— Не — призна Фрайдей. — Но при нормални обстоятелства случаят щеше да се разследва от „Черните котки“, а те бяха отрязани от СГС. Освен това е очевидно, че СГС са знаели за действията на терористичната група.
— Но това не означава, че са замесени в разрушаването на храма — каза Хърбърт. — Известно е, че Милиция за свободен Кашмир се състои от терористи. Според радио „Индия“ те вече са поели отговорност за атентата…
— Онзи, който се е обадил, може да не е знаел мащабите на разрушенията — каза Фрайдей.
— Възможно е — съгласи се Хърбърт. — Но още не съм готов да ги обявя за невинни. Може някой от групата да ги е предал и да е поставил допълнителни експлозиви. Но нека за момента да приемем, че си прав и че СГС са организирали атентата, за да постигнат някакъв замисъл. Какъв би могъл да е този замисъл?
— Партньорът ми от „Черните котки“ смята, че замисълът е свещена война — каза Фрайдей. — Вероятно ядрена свещена война.
— Изпреварващ удар — уточни Ханк Люис.
Хърбърт се чувстваше окуражен от факта, че Рон Фрайдей и индийският офицер са стигнали до същото заключение, като Роджърс и него. Това означаваше, че в притесненията им най-вероятно се крие истина. Но същевременно същата тази причина го обезсърчаваше.
— Мислим, че отрядът на СГС е използвал газ срещу пакистанското скривалище в планините — каза Хърбърт. — Което би могло да означава, че са възнамерявали да ги заловят живи.
— За да изтръгнат самопризнания от тях — каза Фрайдей.
— Вероятно. Но съм склонен да вярвам, че пакистанците не бягат само за да спасят собствения си живот. Дори и да се върнат в Пакистан, никой в Индия няма да повярва на думата им, че са невинни.
— Затова имат нужда от момичето — каза Фрайдей.
— Именно — каза Хърбърт. — Ако тя е работила със СГС за организирането на заговора, те ще имат нужда от публичното й изявление. И то от такова, което не изглежда или не звучи като взето насила признание.
— Струва ми се, че изпускам нещо тук — намеси се Люис. — Ако подозираме какво се случва, защо просто не се изправим срещу СГС или някой от индийското правителство? Защо не поискаме обяснение?
— Защото не знаем кой може да е вече въвлечен в цялата операция и колко нависоко е плъзнало всичко това — каза Хърбърт. — Ако говорим с Делхи, може просто да ускорим процеса.
— Да го ускорим ли? — попита Люис. — Че колко по-бързо би могъл да се задвижи?
— При подобни кризи дните могат да се превърнат в часове, ако човек не внимава — предупреди го Хърбърт. — Не искаме да паникьосваме отговорните хора. Дори и да сме прави, СГС ще продължат с опитите си да заловят пакистанската група.
— Или поне Нанда — каза Фрайдей. — Може би търсят именно нея. Само си помислете за млада индийка със сълзи в очите, която разказва по националната телевизия как МСК е крояла планове да взриви храма, без да се интересува колко индуси — мъже, жени и деца, ще бъдат убити.
— Добър довод — каза Хърбърт. — А дядото на момичето? Ако пакистанците са живи и успеем да ги открием преди СГС, мислиш ли, че той ще иска да говори с нея? Да я убеди да разкаже пред обществеността онова, което знае?
— Аз ще се погрижа за това той да иска — заяви Фрайдей.
Докато разговаряха, сателитната камера попадна на нещо, което приличаше на отпечатъци от стъпки. Вийнс започна да увеличава образа.
Читать дальше