Том Клэнси - Буферна зона

— Как мислиш да постъпиш, Боб? — попита Ханк Люис.

— Вече имаме двама души на място, а Ударният отряд пътува натам. — Ако успея получа разрешение от Пол Худ, мисля да помоля генерал Роджърс да открие групата.

— И после какво? — настоя Люис. — Нима ще помогне на изявените терористи да се приберат вкъщи безпроблемно?

— Защо не? — каза Фрайдей. — Това може би ще ни спечели съюзници сред мюсюлманския свят. Бихме могли да се възползваме от тази възможност.

— Америка не „печели“ съюзници сред мюсюлманския свят. Ако имаме късмет, ще заслужим тяхното снизхождение — изтъкна Хърбърт.

— Един умен човек би извлякъл полза и от това — вметна Фрайдей.

— Може би ти ще ни покажеш как да го направим — каза Хърбърт.

— Може би — отвърна Фрайдей.

През годините шефът на разузнаването беше работил със стотици оперативни работници. Самият той беше работил като такъв. Те принадлежаха към корава, трудна, независима порода. Но този мъж беше повече от това. Хърбърт го улавяше в гласа му, в остротата на думите му, в самоувереността на изказванията му. Обикновено мъже, които звучаха като Фрайдей, бяха наричани от шпионските лидери ГСВ — гладни стари вълци. Те работеха самостоятелно години наред, като ставаха все по-невидими за чуждите правителства и все по-недосегаеми за собственото си такова. Живееха на студа навън от толкова отдавна, че първата им реакция винаги беше да захапят онзи, който се приближи към тях.

Но Фрайдей не беше прекарал много време сам. Той идваше от пост в посолството. А това предполагаше нещо съвсем различно. Това говореше на Хърбърт, че Фрайдей е независим шпионин. В шпионската игра той беше еквивалентен на лошото ченге, на някой, който работи само за себе си. А щом се налагаше Ударният отряд да работи с Рон Фрайдей, Хърбърт беше длъжен да предупреди Майк Роджърс да го наблюдава много, много внимателно.

— Боб? — чу се гласът на Вийнс по спикера. — Още ли си там?

— Тук съм — каза Хърбърт. После помоли Люис и Фрайдей да го изчакат на линията.

— Гледаш ли монитора? — попита Вийнс.

— Да.

— Значи го виждаш? — отново попита Вийнс.

— Да.

На снега имаше отпечатъци от стъпки. И бяха оставени през същата нощ. Слънцето не бе имало време да ги стопи. Терористичната група със сигурност беше напуснала пещерата и се беше запътила на север към Пакистан. За съжаление от бъркотията стъпки не можеше да се прецени броят на хората.

— Отлична работа, Стивън — каза Хърбърт и запамети образа при другите в компютъра си. — Имаше ли време да ги проследиш?

— Бих могъл да ги проследя за малко, но това няма да ти помогне — каза Вийнс. — Вече направих преглед на района. Ще загубим следите след върха на около четвърт километър северозападно. След това ще трябва да претърсваме цялата планина.

— Разбирам — каза Хърбърт. Е, нека поне се уверим, че са преминали върха. И виж дали не можем да добием някаква представа колко души са били и какво са носели.

— Предполагам, че не са имали много багаж — каза Вийнс. — Снежната покривка е три инча, а отпечатъците са дълбоки два. Това е обичайната дълбочина за един седемдесет и пет килограмов човек. Пък и не мога да си представя, че ще носят нещо повече освен въжета и алпинистки куки из подобен стръмен район.

— Вероятно си прав — каза Хърбърт.

— Но ще се опитам да разбера колко души са в групата — добави Вийнс.

— Благодаря ти, Стивън.

— Няма защо, приятелю — отвърна Вийнс.

Хърбърт изключи спикера и се върна към разговора с Ханк Люис и Рон Фрайдей.

— Господа, вече е потвърдено, че групата се придвижва на север — каза той. — Предлагам да отложим политическите дебати и да се концентрираме върху разрешаване на кризата. Ще говоря с Пол. Да видим дали ще пожелае да се замесим във всичко това, или дали ще нареди да прекратим изцяло мисията на Ударния отряд и да прехвърлим проблема към Държавния департамент. Ханк, предлагам ви с господин Фрайдей да обсъдите ситуацията и да решите в какво искате да се състои вашето участие. Независимо дали ще се придържаме към първоначалната мисия или ще изработим нов план, положението там може да стане доста неприятно.

— Освен това трябва да обсъдим какво ще кажем на президента и на Конгресния комитет — добави Люис.

— Имам предложение за това — отговори Хърбърт. — Ако прикрепиш господин Фрайдей като наемник към Ударния отряд, АНС няма да има отговорност към вземането на това решение.

— Това е неприемливо — каза Люис. — Нов съм на поста си, но не съм новак. Информирай ме за мнението на Пол и аз ще направя обаждането от наше име.