Том Клэнси - Буферна зона

Роджърс не отвърна. Умът на Фрайдей беше по хирургически остър. Каквото и да кажеше генералът, то щеше да бъде изваяно така, че да подкрепи тезата на Фрайдей. И после щеше да бъде изстреляно обратно към него. Роджърс не искаше да прави нищо, което би подхранило съмнения в съзнанието на Нанда.

— Помисли за това — продължи Фрайдей. — Следваме указанията на бюрократите във Вашингтон, без да знаем къде отиваме, нито пък защо. Вървим през планините от часове, без храна и без почивка. Може би дори няма да достигнем целта, особено ако продължаваме да се носим едни други. Обмислял ли си възможността именно това да е планът?

— Господин Фрайдей, ако искаш да прекосиш контролираната зона, давай — каза Роджърс.

— Да, искам — отвърна Фрайдей. Наведе се към Роджърс. Погледна Нанда. — Ако тя дойде с мен, ще я заведа в Пакистан, където ще е в безопасност.

— Оставам с дядо ми — каза жената.

— Преди беше готова да го изоставиш — напомни й Фрайдей.

— Да, но това беше преди.

— Какво те накара да размислиш?

— Ти — отвърна Нанда. — Когато дядо ми беше коленичил и ти се приближи към него.

— Щях да му помогна.

— Не мисля така. Ти беше ядосан.

— Откъде знаеш? — попита той. — Не можеше да ме видиш…

— Можех да чуя стъпките ти върху леда — каза тя.

— Стъпките ми? — презрително възкликна Фрайдей.

— С дядо стояхме в спалнята и слушахме пакистанците от другата страна на вратата — каза Нанда. — Не можехме да чуем какво си говорят, но аз винаги знаех какво е настроението им от начина, по който стъпваха по дървения под. Бавно, бързо, леко, тежко, на пресекулки. Всяка крачка издаваше по нещо за чувствата на съответния човек.

— Щях да му помогна — повтори Фрайдей.

— Искаше да нараниш дядо ми — каза Нанда. — Знам го.

— Не мога да повярвам — каза Фрайдей. — Дядо ти няма значение. Милиони хора ще отидат по дяволите заради онова, което си направила, а ние си говорим за стъпки.

Майк Роджърс не искаше да се намесва в този дебат. Но не искаше и нещата да ескалират. Освен това на този етап изобщо не беше сигурен дали предпочита Рон Фрайдей да остане. През цялата си кариера Роджърс беше работил с десетки оперативни агенти. Те бяха вълци единаци по природа, но рядко, дори никога, не пренебрегваха нарежданията на своите началници. Особено пък по такъв очебийно нагъл начин. Една от причините, поради които ставаха оперативни агенти, беше предизвикателството да изпълняват заповеди при изключително неблагоприятни условия.

Рон Фрайдей беше нещо повече от единак. Той беше объркан. Роджърс подозираше, че следва някакъв различен план. Независимо дали му харесваше, това беше нещо, върху което щеше да се наложи да помисли.

— Ще спасим дядото на Нанда, както и онези милиони хора, за които си загрижен — твърдо каза Роджърс. — Ще го направим, като продължим на североизток.

— По дяволите, сляп ли си! — изкрещя Фрайдей. — Аз съм в това от началото. Бях на площада, когато избухнаха бомбите. Имах предчувствие за двойния атентат, за участието на СГС, за двойната игра на тази жена. — Той ядосано посочи Нанда. — Трябва да се съмняваш в онези, които дърпат конците, а не в човека, който е в центъра на събитията от самото начало.

Фрайдей губеше самообладание. Роджърс нямаше намерение да пилее енергията си в опити да го спре. Освен това искаше да види докъде ще стигне. Ядосаните хора често казваха твърде много.

Фрайдей отново запали факлата си. Роджърс примигна на светлината. Забави крачка, когато Фрайдей мина напред и се обърна с лице към тях.

— Значи това е, така ли? — каза той.

— Махни се от пътя ни — нареди Роджърс.

— Боб Хърбърт лае, Майк Роджърс се подчинява, а Оперативният център взема мисията в свои ръце — продължи Фрайдей.

— Затова ли е всичко? — попита Роджърс. — Заради автобиографията ти?

— Не говоря за заслуги — каза Фрайдей. — Говоря за онова, с което си изкарваме хляба. Събираме и използваме информация.

— Ти го правиш.

— Добре, да. Аз го правя — съгласи се Фрайдей. — Посещавам места, където мога да науча разни неща, където мога да се срещна с разни хора. Но ние, нашата нация се нуждае от съюзници в Пакистан, в мюсюлманския свят. Ако останем на този глетчер, ще бъдем все още на индийска земя. И нищо няма да спечелим.

— Не можем да сме сигурни — изтъкна Роджърс.

— Правилно. Но пък съм сигурен, че ако отидем в Исламабад като американци, спасили Пакистан от ядрено унищожение, ще създадем нови възможности за разузнаване и сътрудничество в тази част на света.