Том Клэнси - Буферна зона

Двамата мъже се удариха в буца лед и престанаха да се пързалят. Картечницата замлъкна.

— На колене! — изкрещя Роджърс.

Трябваше да пълзят в друга посока. На стрелеца беше необходима само секунда, за да пренасочи оръжието. Роджърс помогна на Апу да се изправи на колене. Двамата мъже трябваше да бъдат на друго място, когато огънят започнеше отново.

Приклекнали, мъжете стояха с лице един към друг в тъмното. Апу беше на колене и се облягаше на гърдите на Роджърс. Внезапно фермерът стисна раменете на генерала. Бутна го силно назад. Без опора зад гърба си, Роджърс падна, а Апу се озова върху него.

— Спаси Нанда — помоли го Апу.

Стрелбата се възобнови. Куршумите сдъвкаха леда и после се забиха в гърба на стареца. Апу прегърна Роджърс, когато оловото се впи в плътта му. От раните бликнаха влажни пръски и обляха лицето на Роджърс. Той усещаше глухото тупване на всеки куршум през тялото на фермера. Роджърс инстинктивно зарови брадичка в гърдите си и мушна глава под лицето на Апу. Чуваше предсмъртното хъркане на стареца. Това не бяха викове от болка — дъхът му излизаше насилствено през пробитите дробове. Апу вече се намираше отвъд болката.

Роджърс леко намести колене и остана заровен под тялото на Апу. Сега вече мислеше, не само реагираше. И осъзна, че именно това искаше старецът. Фермерът се беше пожертвал, за да може Роджърс да остане жив и да спаси Нанда. Отдадеността и доверието, вписани в този жест, бяха най-чистото нещо, изпитвано от Роджърс някога.

Роджърс чу как няколко куршума изсвистяха покрай главата му. Усети пареща болка в дясното си рамо. Един от изстрелите явно го беше жулнал. Ръката и гърбът му се стоплиха, когато кръвта му обля измръзналата плът.

Роджърс лежеше неподвижно. Техният бяг и саможертвата на Апу бяха отвлекли вниманието на хеликоптера за известно време. Надяваше се, че е било достатъчно, за да могат Нанда, Фрайдей и Самуел да достигнат върха.

Стрелбата спря. След няколко секунди ревящият хеликоптер мина над главата на Роджърс. Насочваше се към ледените склонове. Беше време Роджърс да се размърда.

Апу все още беше вкопчен в него. Роджърс сграбчи лактите му и внимателно го дръпна настрани. После се плъзна надясно изпод мъртвеца. Кръвта на Апу се стече по лявата буза на Роджърс. Остави там няколко линии, наподобяващи грима, който индианците поставяха на лицата си преди започването на битка. Възрастният мъж не беше отдал живота си напразно.

Роджърс се изправи на крака. Спря, за да свали палтото на мъртвеца, после побягна към склона. Хеликоптерът се движеше бавно и американецът мина под него. Застана в участъка зад пилотската кабина, където се намираше извън полезрението на стрелеца. Чакаше хеликоптерът да се приближи още малко. Точно тогава трябваше да започне и изпълнението на плана му.

Картечницата отново започна да плюе огън. Червено-жълтите искри осветиха склоновете. Роджърс видя Нанда и двамата мъже да тичат покрай извитата основа на ледената стена, отдалечавайки се от машината. Леката извивка на склона пречеше на видимостта на хеликоптера.

Хеликоптерът намали скоростта си, приближавайки се до склона. Картечницата замлъкна, докато машината проследяваше плячката си. Като летеше толкова близо до повърхността, пилотът трябваше да прецени пространството за витлото, ветровете. Роджърс се надяваше, че това бяха единствените неща, за които пилотите щяха да се тревожат. Това щеше да бъде тяхната гибел.

Роджърс стигна до основата на склона. Опипа пътя си. Въздушната струя от задното витло беше свирепа, подобна на вълни от заледена вода. Роджърс закри очите си колкото можеше. Щеше да погледне отново, когато картечницата започнеше да стреля. А тогава трябваше бързо да се движи.

Хеликоптерът продължи да пълзи над глетчера. Гърленият рев на витлата ронеше ситен лед от околните зъбери. Роджърс го усещаше по голите си бузи.

Това беше добре. Планът може би щеше да проработи.

Няколко секунди по-късно картечницата отново се събуди. Роджърс видя как скалата се освети от искрите и побягна към останалите. Както и очакваше, при тази близост със склона оръжието и витлото къртеха ситни частици лед от стената. Пространството около хеликоптера бързо се покри с бяла пелена. И снежинките не падаха. Ветровете ги подмятаха из въздуха, добавяйки слой след слой от ледения сняг. След няколко секунди видимостта беше сведена до нула.

Картечницата замлъкна точно когато Роджърс излезе пред хеликоптера. Дори и с очилата си за нощно виждане екипажът нямаше да може да го види.