Том Клэнси - Буферна зона

— Това е един от американските парашутисти — каза Пюри. — Можеш ли да видиш останалите?

— Той помага на някого по леда. Този човек носи анорак. Пред тях има още трима души. Единият е с анорак, а другите двама са с алпинистко облекло. Не различавам цвета заради лещите на очилата за нощно виждане. Но определено е тъмен.

— Терористът, който беше убит в планинската пещера, носеше тъмносин костюм — каза Пюри. — Трябва да знам какъв е цветът.

— Изчакайте.

Войникът посегна към ключа за външните светлини, инсталиран на таблото между седалките. Каза на пилота да изключи за момент очилата си за нощно виждане. В противен случай светлината щеше да го ослепи. Пилотът и помощникът му вдигнаха очилата си нагоре. Вторият пилот включи светлините. Предното стъкло бе обляно от ослепително бяло сияние, отразено от снега долу. Войникът взе бинокъла си от малкото отделение на вратата. Присви очи, когато се спря на една от фигурите, и огледа дрехите й.

Цветът им беше тъмносин. Веднага съобщи информацията на Пюри.

— Това е един от терористите — отбеляза майорът. — Неутрализирайте всички и след това докладвайте.

— Повторете, сър? — попита войникът.

— Открили сте терористичната група — каза майор Пюри. — Заповядвам ви да използвате смъртоносна сила и да ги неутрализирате…

— Майоре — прекъсна го войникът. — Ще получим ли потвърждаваща заповед от щаба на базата?

— Предавам ви извънредна заповед Гама-нула-червено-осем — каза Пюри. — Това е вашето потвърждение.

Пилотът погледна нагоре към монитора, докато вторият пилот въвеждаше кода с помощта на клавиатурата на пулта за управление. На компютъра му трябваха няколко секунди, за да обработи данните. Гама-нула-червено-осем беше оторизиращият код на министъра на отбраната Джон Кабир.

— Потвърждаваме заповед Гама-нула-червено-осем — отвърна пилотът. — Продължаваме с мисията.

Секунда по-късно пилотът плъзна очилата си обратно на мястото им. Вторият пилот изключи външните светлини и постави собственото си оптическо устройство за нощно виждане. После се спусна от сто фута височина на петдесет фута. Сложи си специалните, закрепени към каската очила за артилерийска стрелба над онези за нощно виждане, обгърна с лявата си ръка лоста за управление и връхлетя върху бегълците.

Майк Роджърс беше обвил плътно ръка около гърба на Апу, докато оглеждаше околността, обляна единствено от блещукащите светлини на хеликоптера. Американецът безпомощен видя как Нанда падна, плъзна се по земята и с усилие се опита да се изправи отново на крака.

— Продължавай да се движиш! — изкрещя Роджърс. — Ако трябва, дори ще пълзиш, но иди колкото можеш по-близо до върховете!

Това вероятно беше последното нещо, което Роджърс щеше да каже на Нанда. Ревът на приближаващия се хеликоптер ставаше по-силен с всяка изминала секунда. Тежкото бръмчене се носеше някъде отзад и отекваше в планините от лед наоколо.

Рон Фрайдей беше на няколко крачки пред Нанда, а Самуел вървеше най-отпред. Преди светлините на хеликоптера да изгаснат, Роджърс видя как двамата мъже погледнаха назад, после се върнаха, за да помогнат на младата жена. Фрайдей вероятно й помагаше само за да подкрепи собствената си кауза за информационен контрол или за каквото там смяташе да прави. Точно в този момент обаче Роджърс не се интересуваше от причините, които мотивираха Рон Фрайдей. Мъжът поне й помагаше.

Фрайдей носеше ботуши с големи грайфери, което му позволяваше да върви много по-стабилно от Нанда. С угасването на светлините Фрайдей вдигна жената, закрепи я на крака и я поведе към върха.

Въпреки че над леда отново падна пълен мрак, Роджърс не се заблуждаваше, че са станали невидими. Екипажът на хеликоптера със сигурност разполагаше с екипировка с инфрачервени лъчи. Това означаваше, че картечницата на носа щеше да се събуди за живот много скоро. Роджърс имаше една надежда, с помощта на която можеха да оцелеят. Планът му изискваше да продължават да се движат.

Секунда по-късно картечницата заграка. Звукът ги обгърна от всички страни и въздухът сякаш се превърна в плътна маса. Роджърс усети как първите куршуми захапаха леда зад него. Той дръпна Апу на земята и двамата започнаха да се търкалят и пързалят по наклона, успоредно на ледената стена.

Куршумите откъртваха твърди парченца от ледената повърхност. Роджърс усети пареща болка, когато тези малки, остри късчета ужилиха лицето и врата му. Времето забави своя ход, както винаги правеше при битка. Роджърс съзнаваше всичко съвсем ясно. Студения въздух в ноздрите си и на тила си. Топлата пот, стичаща се по гърба на термалната му тениска. Миризмата и материята на вълненото палто на Апу, когото стискаше здраво в обятията си. Нежната мъгла от разтрошен лед, която двамата с Апу вдигаха от повърхността. Това беше средството на тяхното спасение. Може би щеше да помогне и на Нанда и Рон Фрайдей. Роджърс открадна секунда, за да се наслади на всички тези усещания на очите и ушите си, на плътта си. Защото в тези напрегнати моменти генералът имаше чувството, че те ще му бъдат последни.