Том Клэнси - Огледален образ

— Което означава, че някой е вписал фалшиви имена в сметката — каза Хърбърт. — За да може да плаща на хора, които работят нещо секретно в Санкт Петербург.

— Точно така. Както и да купува високи технологии от Япония, Германия и САЩ. Компоненти, които се изпращат после на Министерството на вътрешните работи. Започва да ми мирише. Струва ми се, че Догин извършва някаква сложна разузнавателна операция. Може би и Орлов е там, за да помага за някаква орбитална машинария, която също се използва.

Хърбърт се удари по челото:

— Тогава, ако приемем, че Догин е шефът, и при това поддържа близки отношения с руската мафия, има твърде голяма вероятност той да планира някакъв преврат. На него не му трябват оръжия, защото генерал Косигин го подкрепя.

— Така е — съгласи се Роджърс. — Същото казах преди малко на Пол. На Догин му трябват пари, за да си купи политици, журналисти и поддръжка в чужбина. И тези пари е възможно да идват от Шович в замяна на бъдеща услуга.

— Би могло. Или пък Догин има намерение да събере пари чрез продажба на наркотици, осигурени му от Шович. Няма да е първият държавник в света, който прави такова нещо. Само че е най-силният. Та той би могъл да получи товара в чували на дипломатическата поща, пренасяни от верни нему служители.

— Така е. Случва се дипломати да изнасят наркотици и да внасят валута.

— Значи тези сандъци във Владивосток може и да са част от тази работа. Или наркотици, или пари, или и двете.

— Знаеш ли какво е най-гадното в цялата работа? — попита Роджърс. — Даже Жанин да е разбрал нещо за нея, той не би могъл да направи нищо. Защото тогава може да му се случи едно-друго. Първо, ако победи Догин, последващата чистка ще трябва да бъде толкова широкообхватна, че ще изплаши чуждите инвеститори, които му трябват, за да възстанови страната си. В резултат Русия ще изпадне в още по-тежко състояние от сега. Второ — продължаваше Роджърс, — ако Жанин принуди противниците си да атакуват, преди да бъдат готови, това може да доведе до дълго и кърваво противоборство, като при това само господ знае в чии ръце ще попадне ядреното оръжие. Оказва се, че ние трябва да се тревожим за същото, за което в Панама под управлението на Нориега или в Иран под управлението на шаха. За стабилността на държавата, а не за спазването на законността.

— Добре казано — съгласи се Хърбърт. — Как мислиш, че ще реагира президентът?

— Точно както снощи — отговори Роджърс. — Никак. Той не може да информира Жанин поради опасения, че могат да бъдат подслушани. Нито пък да му предложи военна помощ. Тази възможност бе обсъждана и отхвърлена. И в двата случая съществува опасност от прибързани действия. Нали не искаш да принудим Догин и неговите приятелчета да се прикрият? Това би представлявало невероятна опасност.

— Ами как би обяснил президентът на онези от НАТО своето бездействие? — попита Хърбърт. — Вярно, че те са страхливци, но така ще могат да се скатаят.

— Той също може да се дръпне. Или доколкото познавам Лорънс, той ще обяви неоизолационизъм и ще им каже, че НАТО трябва да решава за Европа. Това ще бъде в съответствие с настроенията на американския народ. Особено след тази експлозия в тунела.

Докато Хърбърт седеше замислен и барабанеше с пръсти по кожените облегалки за ръце на инвалидния си стол, телефонът иззвъня. Той погледна екранчето да види номера на този, който го търси. Беше от НРС. Боб натисна бутона на спикера, за да може да чува и Роджърс.

— Боб — обади се Стивън Винс, — още не сме получили сателитния аудиозапис, но наблюдавахме първия камион, когато тръгна от летището. Той се насочи направо към гарата на Владивосток.

— Какво е времето там? — попита Хърбърт.

— Ужасно. Предполагам, че затова отиват към гарата. Вали страхотен сняг. В цялата област е бурно и се очаква да бъде все така през следващите четиридесет и осем часа.

— Значи Догин или Косигин са решили да пренесат товара с железницата — каза Хърбърт. — Виждаш ли нещо на гарата?

— Не. Влакът е вътре в терминала. Но ние имаме разписанието и ще наблюдаваме всеки влак, който излезе.

— Благодаря. Дръж ме в течение.

Когато Винс затвори, шефът по разузнаването разпореди товарът да бъде поставен под непрекъснато сателитно наблюдение — с идентификация, проследяване и като евентуален обект на нападение.

— Товарът е от особена важност — довърши тихо той.

— Какво беше това? — попита Роджърс.

— Казах, че очевидно товарът е много важен. Иначе те щяха да изчакат да премине бурята.