Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Водолазният офицер, вдигнете се на шестдесет фута, колкото може по-високо, без да ни издадете. Наблюдател! Вдигни перископа! — Перископът беше вдигнат и Маккафърти го пое както беше направил и преди, и бързо провери повърхността за сенки. — Още три фута. Добре, все още нищо. Какво показва ESM?

— Вече имаме седем активни радарни източника, сър. Същите са както и преди, с изключение на новия, който се намира на едно-девет-едно и прилича на работещ в обхват Индия „Дон-2“.

Маккафърти включи дръжката на перископа на дванадесет, което беше максималната мощност на инструмента. Съветската ракетна подводница се намираше твърде високо над водата.

— Джо, кажи ми какво виждаш — нареди Маккафърти, който се нуждаеше и от нечие друго мнение.

— Това наистина е „Делта-III“. Изглежда, че е изпуснала всичкия си въздух. Капитане, струва ми се, че се намира на три-четири фута по-високо над повърхността, отколкото е обичайно за лодка от този клас. Току-що използва последния си въздух… Това пред нея може да е мачтата на „Натя“, но не съм напълно сигурен.

Маккафърти чувстваше полюшването на „Чикаго“. По ръцете му преминаваха тръпки от предадените по тръбата на перископа вибрации. Вълните се блъскаха и в руската ракетна подводница и той можеше да види как водата влиза и излиза от оръдейните отвори, наредени по двата й борда.

— ESM показва, че силата на сигнала приближава стойността на откриване — предупреди техникът.

— И двата им перископа са вдигнати — каза Маккафърти, който знаеше, че собственият му перископ беше престоял твърде дълго над водата. Той натисна копчето за двойно увеличение. Във визьора се появи уголеменото изображение на комуникационната мачта на руската „Делта“. — Контролната станция на върха на кулата е пълна с хора. Всички имат бинокли… но не гледат към кърмата. Свали перископа. Водолазният офицер, потапяне десет фута. Да видим касетата, Джо. — След няколко секунди изображението се появи на телевизионния монитор.

„Чикаго“ се намираше на две хиляди ярда зад руската подводница. На около половин миля зад „Делтата“ се виждаше сферичният купол на радар, вероятно на „Натя“, който се поклащаше силно от вълнението. Задната част на бумъра беше наклонена като гръб на костенурка, за да могат да се вместят в нея шестнадесетте ракети SS-18, и погледната отзад, подводницата приличаше на рампа на магистрала. Дизайнът й не беше аеродинамичен, но „Делтата“ трябваше да оцелее само докато изстреля ракетите си, а американците изобщо не се съмняваха, че ракетите й си работеха съвсем нормално.

— Погледнете това! Вдигнали са я толкова високо, че се виждат витлата й — посочи старпомът.

— Навигатор, какво е разстоянието до плитчините?

— В този канал има най-малко двадесет и четири клафтера по протежение на десет мили.

„Защо руската подводница изплува толкова рано?“

Маккафърти вдигна телефона.

— Хидролокатор, дайте ми информация за „Натя“.

— Претърсват като бесни, капитане. Не към нас, но получаваме много отражения от дъното.

Корабите от клас „Натя“ бяха специализирани в търсенето на мини и се използваха за ескортиране на подводници от и до безопасни райони. Но високочестотният й хидролокатор за търсене на мини работеше… мили боже!

— Пълен ляво на борд! — извика Маккафърти.

— Пълен ляво на борд, слушам! — Ако не беше привързан с колана си, рулевият сигурно щеше да се удари в тавана. Той моментално завъртя руля наляво. — Сър, командата е изпълнена!

— Минно поле — пое си дъх навигаторът. Всички в залата обърнаха глави към командира си.

— Твърде вероятно — кимна мрачно Маккафърти. — Какво е разстоянието от нас до точката на срещата между „Натя“ и бумъра?

Навигаторът се вгледа в таблото си.

— На около четиристотин ярда, сър.

— Стоп машини.

— Слушам, стоп машини. — Кормчията завъртя ръчката на телеграфа. — Машинното отделение докладва стоп машини, сър. Минаваме вляво през едно-осем-нула, сър.

— Много добре. Тук трябва да сме в безопасност. Мястото на срещата на подводницата с миночистача вероятно е отдалечено на няколко мили от минното поле. Някой от вас смята ли, че Иван ще рискува да повреди някоя от ракетните си лодки? — Въпросът беше реторичен. Никой не рискуваше да повреди ракетните си лодки.

Всички в командната зала си поеха дъх в един и същ момент. „Чикаго“ бавно намали скоростта си и започна да се обръща напречно на предишния си курс.

— Рулят в средата. — Маккафърти нареди скорост една трета и вдигна телефона за връзка с хидролокатора. — Някаква промяна при бумъра?