Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Туристическо пътуване. На всеки четири часа Съветите извеждаха в открито море по една от въоръжените си с балистични ракети подводници. По-голяма част от подводниците им от този тип бяха вече извън пристанищата си. Досега никога не бяха правили такова нещо. При това изглеждаше, че всичките им подводни лодки се насочват на изток, а не на север и североизток, както правеха обикновено при обиколките си из Баренцово и Карско море, а от неотдавна и под самия Арктически кръг. SACLANT беше получил тази информация от норвежките самолети P-3, които патрулираха над отдалеченото на петдесет мили от брега място, на което се потапяха всички съветски подводници и на което американците бяха дали кодовото име Чекпойнт Чарли. „Чикаго“ се намираше най-близо до района и беше получила заповед да провери информацията.

Подводницата бързо беше открила и бе започнала да следи една „Делта-III“, модерен съветски „бумър“, както американците наричаха ракетните подводници. Те я бяха проследили по целия й път, без да излизат от стоклафтерната извивка, докато целта не беше завила на югоизток към плитчините на нос Святов — на входа към Бяло море, което влизаше изцяло в съветски териториални води.

Колко надалеч можеха да посмеят да проследят съветската подводница? И какво, по дяволите, ставаше? Маккафърти се върна на мястото си и се приближи към постамента на перископа.

— Да се огледаме — каза той. — Вдигни перископа. — Един старшина 1-ви клас завъртя крана за хидравлично управление и левият търсещ перископ напусна отделението си и се издигна нагоре. — Стоп! — Маккафърти се приведе над кръстачката и улови инструмента, когато старшината го спря точно под повърхността. От една убийствено неудобна позиция капитанът описа пълен кръг с перископа. На предната вертикална преграда имаше телевизионен монитор, който получаваше изображения от вградена в перископа камера. Старпомът и един първи главен старшина наблюдаваха екрана.

— Няма сенки — каза Маккафърти. Нямаше основание да смятат, че около тях има други съдове.

— Съгласен, капитане — потвърди старпомът.

— Проверете с хидролокатора.

Пред тях операторът на хидролокатора се вслуша внимателно в шумовете. Патрулиращите самолети създаваха шум и „Чикаго“ можеше да долови този шум. Сега обаче не се чуваше нищо — което не означаваше, че наоколо нямаше нещо друго, като например летящ на голяма височина хеликоптер или спотайваща се с изгасени двигатели „Гриша“, която да се ослушва за някой като „Чикаго“.

— От хидролокатора казват, че не чуват нищо, капитане — докладва старпомът.

— Още два фута — нареди Маккафърти.

Старшината отново се зае с лоста за управление на перископа и го вдигна с още шестдесет сантиметра, така че уредът едва се подаваше над повърхността.

— Капитане! — обади се старшият ESM техник. На върха на перископа на „Чикаго“ се намираше една миниатюрна антена, която предаваше сигнали към широколентов приемник. В момента, в който антената се появи над повърхността, върху ESM таблото за тактическо предупреждение замигаха три лампички. — Отчитам три… пет, може би шест търсещи радара в обхват Индия. Характеристиките на излъчването показват, че става дума за корабни и наземни радари, сър, а не, повтарям, не, самолетни. В обхват Жулиета няма сигнал. — Техникът започна да чете пеленгите.

Маккафърти си позволи да се поотпусне. Нямаше начин радарите да засекат една толкова малка цел, какъвто беше перископът на подводницата му, при такова силно вълнение. Той направи още един пълен кръг с перископа.

— Не виждам надводни кораби. Няма самолети. Вълнение около пет фута. Вятър при повърхността около двадесет, двадесет и пет възела. — Той прибра дръжките и отстъпи назад. Свали перископа. Смазаната стоманена тръба започна да се движи надолу още преди да беше изрекъл втората дума. Капитанът кимна одобрително към своя старшина, който държеше хронометър в ръката си. Перископът бе престоял над водата 5,9 секунди. След петнадесет години служба на подводници той все още се учудваше как толкова много хора можеха да свършат толкова много неща само за шест секунди. По време на обучението му в школата за подводничарите нормативът за това упражнение беше седем секунди.

Навигаторът бързо прегледа картата си и с помощта на един мичман нанесе пеленгите към източниците на сигнали.

— Капитане. — Навигаторът вдигна очи от картата. — Пеленгите съвпадат с разположението на два известни брегови радара, а позицията на три радара от тип „Дон-2“ съвпада с пеленги Сиера-2, 3 и 4. — Последната част от изказването му се отнасяше до позициите на трите съветски кораба. — Имаме един неизвестен източник по пеленг нула-четири-седем. На какво ти прилича, Харкинс?