Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Маккафърти кимна, защото не искаше да говори, а и не трябваше да издава излишни звуци. Напрежението в командния център на „Чикаго“ приличаше на цигарен дим, който вентилаторите не могат да изтеглят от стаята, независимо от усилията си. Капитанът се огледа около себе си и видя, че членовете на екипажа всеки посвоему издава чувствата си: кой чрез повдигнати вежди, кой чрез леко поклащане на главата.

Навигаторът беше най-нервен от всички. Имаше хиляди уважителни причини подводницата да не се намира на това място. Трудно беше да се определи дали „Чикаго“ се намира в руски териториални води, или не, а това само по себе си представляваше сложен правен проблем. На североизток се намираше нос Канин, а на северозапад — нос Святов. Съветите твърдяха, че целият район между посочените географски пояси е техен „исторически залив“, докато Съединените щати бяха избрали да признаят международното правило за зона на териториалните води двадесет и четири мили. Всички на борда знаеха, че беше много по-вероятно руснаците първо да стрелят, вместо да поискат международният съд да вземе решение според Международния закон за морската конвенция. Дали руснаците щяха да открият „Чикаго“?

Подводницата се движеше само в тридесет клафтера 17 17 Мярка за дълбочина (един клафтер = 182 см) (англ.). — Б.пр. вода, а атомните щурмови подводници, подобно на големите морски акули, се чувстваха най-добре на големи дълбочини, а не в плитчините. Тактическият екран показваше пеленги към три съветски патрулни кораба — две фрегати от клас „Гриша“ и една корвета от клас „Поти“ — и всички те бяха съдове, специализирани за противолодъчна борба. Въпреки че и трите патрулни кораба се намираха на голямо разстояние, те представляваха реална опасност за „Чикаго“.

Единствената добра новина беше, че над повърхността бушуваше буря. Вятърът от двадесет възела и проливният дъжд създаваха шум, който затрудняваше работата на хидролокаторните устройства. Това се отнасяше и до хидролокатора на „Чикаго“, който беше единственият й начин за ориентиране.

След това идваше ред на непредвидимите обстоятелства. Какви сензори имаха Съветите в тези води? Достатъчно чиста ли беше водата, за да позволи на патрулен хеликоптер или самолет за ранно предупреждение да забележи подводната лодка? Дали някъде наоколо нямаше дизелова подводница от клас „Танго“, която ги приближава бавно с тихите си, захранвани от акумулатори, двигатели? Единственият начин да разберат това беше, като чуят металическото виене, предизвикано от високооборотните перки на някое торпедо или експлозията на хвърлена по тях дълбочинна бомба. Маккафърти претегли опасността, която всички тези фактори представляваха за „Чикаго“ спрямо приоритета на телеграмата светкавица, изпратена от COMSUBLANT: „НЕЗАБАВНО ОПРЕДЕЛЕТЕ ОПЕРАТИВНИТЕ ОБЛАСТИ НА АРПЛ 18 18 Атомна ракетна подводна лодка. — Б.пр. НА СЪВЕТСКИЯ ФЛОТ.“

Тази заповед не му оставяше много възможности.

— Каква е точността на радиолокация? — попита Маккафърти с възможно най-спокойния си глас.

— Плюс-минус двеста ярда. — Навигаторът дори не вдигна поглед от уредите си.

Капитанът изсумтя, защото знаеше какво си мислеше навигаторът. Преди няколко часа трябваше да определят точните си координати чрез спътникова връзка, но рискът да бъдат засечени по време на връзката беше твърде голям в този район, който гъмжеше от съветски надводни съдове. Двеста ярда, плюс или минус, беше добра точност по всички рационални стандарти, но не и при движение под водата в район на плитчини, намиращ се до вражеския бряг. Доколко прецизни бяха картите на подводницата? Нямаше ли в плитчините останки от корабокрушения, които не бяха отбелязани на картата? Дори ако навигационните му данни бяха абсолютно точни, само след няколко мили водата щеше да стане толкова плитка, че отклонение от двеста ярда можеше да ги удари в дъното и да повреди подводницата… при което щеше да създаде шум. Капитанът сви рамене. „Чикаго“ беше най-добрата платформа в света за мисии като тяхната. Той и преди беше изпълнявал подобни задачи, а и не беше възможно да мисли за всичко по едно и също време. Маккафърти направи няколко крачки напред и се наведе към хидролокаторното отделение.

— Как е нашият приятел?

— Продължава по предишния си курс, капитане. Няма промяна в излъчваното от целта шумово ниво. Просто се движи право напред със скорост петнадесет възела, на разстояние не повече от две хиляди ярда от нас. Прилича на туристическо пътуване — отговори операторът с немалка ирония в гласа.