Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Колко остава, другарю капитан?

— Най-малко четири часа. Работата върви добре. — Херов не можеше да скрие тревогата си. Намираха се по средата на Атлантическия океан, далеч от обичайните морски пътища, но човек не можеше да предвиди…

— Какво ще стане, ако бъдем забелязани от американски кораб или самолет? — попита генерал Андреев.

— Тогава ще разберем колко добре сме подготвили екипите за отстраняване на повреди… и мисията ни ще бъде провалена. — Херов прокара ръка по полираната бордова ограда от тиково дърво. Той беше капитан на този кораб от шест години и беше посетил с него всички пристанища в Северния и Южния Атлантически океан. — Чака ни доста път, но корабът се движи по-добре, когато вълнението не е странично.

— Кога смяташ да заминеш? — обърна се Флин към Калоуей.

— Скоро, Патрик. Надявам се, че и ти ще си тръгнеш с мен. — Децата на двамата учеха в колежи, а съпругите им бяха отпътували на запад предишния ден.

— Не знам. Никога преди не съм бягал. — Флин присви очи по посока на празната сцена в дъното на залата. Белезите по тялото му доказваха твърдението му. — Плаща ми се, за да отразявам новините.

— От затвора Лефортово няма да можеш да отразяваш никакви новини, приятелю — възрази Калоуей. — Не ти ли стига един Пулицър?

Флин се разсмя.

— Мислех, че никой, освен мен, не си спомня за тази награда. Какво е това, което ти знаеш, а аз не, Уили?

— Знам, че не бих си тръгнал оттук без дяволски уважителна причина. А щом причината е достатъчно уважителна за мен, Патрик, значи е дяволски достатъчна и за теб. — Миналата вечер го бяха информирали, че сега вероятността за мирното разрешаване на кризата е под петдесет процента. Кореспондентът на Ройтер за стотен път благослови деня, в който беше приел да работи за SIS 15 15 Британско разузнаване (англ.). — Б.пр. .

— Започва се — каза Флин и извади бележника си.

Министърът на външните работи влезе в залата и се отправи към катедрата. Той изглеждаше необичайно изтощен, костюмът му беше измачкан, а яката на ризата му беше изцапана, сякаш бе прекарал цялата нощ, опитвайки се да разреши германската криза по дипломатически път. Той погледна към аудиторията, присвивайки очи изпод очилата си.

— Дами и господа, една година на подобряване на отношенията между Изтока и Запада завърши трагично за всички нас. До подписването на споразумение за контрола върху стратегическите ядрени оръжия от Съединените щати, Съветския съюз, и останалите държави, които приеха поканата ни да седнат на масата на преговорите във Виена, остават само няколко седмици. С безпрецедентна бързина и сътрудничество Съединените щати и Съветският съюз подписаха и осъществиха договор за покупко-продажба на зърно, като дори в този момент в черноморското ни пристанище Одеса се разтоварват корабите с доставките. Броят на западните туристи в Съветския съюз достигна най-високото си ниво в историята, което е може би най-яркият признак за духа на разбирателство и сътрудничество. Сега нашите народи най-после започват да вярват един на друг. Всички тези усилия на Изтока и Запада да постигнат справедлив и траен мир бяха разбити от неколцина реваншисти, които не са научили уроците от Втората световна война.

— Дами и господа, Съветският съюз получи неоспорими доказателства, че правителството на Федерална република Германия е взривило бомбата в Кремъл като част от план за силово обединяване на двете Германии. Ние притежаваме секретни германски документи, които доказват, че германското правителство е планирало да елиминира съветското правителство и да използва момента на вътрешно объркване, за да постигне целта си отново да превърне Германия в основна сила в континентална Европа. Всички европейци знаят как ще се отрази това върху световния мир.

— През този век Германия напада моята страна два пъти. Повече от четиридесет милиона съветски граждани загинаха, бранейки родината си от тези нашествия, и ние не сме забравили милионите други европейци, станали жертва на германския национализъм — поляци, белгийци, холандци, французи, англичани и американци, които отдадоха всичките си сили и се съюзиха с нас, за да опазят мира в Европа. След края на Втората световна война всички ние мислехме, че сме решили този проблем веднъж завинаги. Това беше и причината за подписването на договора, който раздели Германия и Европа на сфери на влияние — спомнете си, че тези сфери бяха ратифицирани чрез споразуменията от Хелзинки през 1975 година, — чийто баланс трябваше да направи войната в Европа невъзможна.