Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Лицето на Битнер не промени изражението си и посетителите му не можаха да забележат ужаса, който обземаше националния им водач. Срещата във Варшава, на която той беше присъствал предишната седмица, го беше обезпокоила, но едва сега Битнер виждаше причината за щедрите обещания на съветските политически водачи.

— Няма ли начин да защитим гражданското население? — попита той.

— Другарю секретар — въздъхна генералът. — Устойчивите агенти не е задължително да бъдат вдишвани. Освен по дихателните пътища, те могат да се пренасят и чрез допир до кожата. Който се докосне до атакувана повърхност, ще бъде заразен моментално. Дори ако наредим на хората да останат по домовете си, като затворят всички врати и прозорци, те пак ще бъдат заразени, защото блоковете и къщите не са херметизирани. А и хората трябва да се хранят. Работниците в някои основни отрасли на промишлеността трябва да работят. Медицинските работници, полицаите и вътрешната охрана, тоест някои от най-ценните ни кадри, ще бъдат изложени на смъртен риск. Аерозолните газове могат да бъдат разпръснати из цялата ни страна и на практика не могат да бъдат открити. Те ще отлагат невидим токсичен пласт върху поляни, дървета, огради, стени, камиони — почти навсякъде и по всичко. Дъждовете ще отнесат голяма част от този пласт, но проведените преди много години тестове показват, че някои от отровите ще се запазят в продължение на седмици, дори месеци. Само за началното обеззаразяване, с което да осигурим безопасен достъп на хората до пазарите, ще ни бъдат необходими хиляди дезинфекционни екипи. Полковник Меллетин е прав: ако руснаците използват химическите си оръжия, а след това американците отговорят по същия начин, ние ще бъдем големи късметлии, ако след шест месеца са оцелели половината от жителите на страната ни. В действителност е по-лесно да бъдат защитени гражданите от ядрени оръжия, отколкото от бойни отровни вещества, а и последствията от ядрения взрив са краткотрайни.

— Мили боже!

— Какво са казали? — почти изкрещя министърът на отбраната.

— Нашите приятели от братската социалистическа Германска демократична република ни информираха, че могат да се отнасят към използването на химически боеприпаси на тяхна територия само като към огромна национална заплаха. — Министърът на външните работи говореше студено. — Освен това, те ни предадоха копия на разузнавателни сводки, които ясно показват, че използването на такива оръжия ще послужи единствено за засилване решителността на НАТО и вероятно ще открие пътя към използването на други оръжия за масово унищожение.

— Но те са част от плана! — възрази министърът на отбраната.

— Другари — намеси се Сергетов. — Всички ние знаем, че използването на химическо оръжие ще има пагубен ефект върху цивилното население. Не смятате ли, че така ще провалим политическата си маскировка? Не твърдим ли, че нашият проблем е западногерманското правителство? Какво според вас ще си помислят хората, когато още в първия ден на войната хладнокръвно умъртвим хиляди цивилни? — „Още колко невинни хора ще трябва да избием?“, помисли си той.

— Има и още един проблем — каза Бромковский. Колкото и стар и болнав да беше, той си оставаше ветеран от войната и мненията му по въпросите на отбраната имаха много голяма тежест пред останалите членове на Политбюро. — Ако използваме химически оръжия срещу всички натовски армии — че как ли бихме могли да ограничим употребата им само срещу германските формирования, — Съединените щати и Франция отдавна са декларирали, че смятат бойните газове за оръжия за масово унищожение и че ако бъдат нападнати с тях, ще отвърнат по същия начин.

— Американският химически арсенал е пълна глупост — отговори министърът на отбраната.

— Виждал съм проучвания на вашето министерство, в които се твърди точно обратното — реагира моментално Бромковский. — Може би ще се изсмеете и на ядрените им оръжия! Ако убием хиляди германски граждани, германското правителство ще поиска да бъде използвано ядрено оръжие срещу цели на наша територия. Ако нашите газове убият няколко хиляди американски войници, мислите ли, че президентът на САЩ ще се поколебае да използва собствените си оръжия за масово унищожение? Ние и преди сме обсъждали това, другари. Войната срещу НАТО е политическа операция, нали така? Трябва ли да захвърлим политическия си камуфлаж, като използваме химическо оръжие? В момента имаме потвърждение, че нито една натовска държава няма да се включи в руско-германската война. От политическа гледна точка, това е огромно постижение. С използването на химически оръжия това предимство ще бъде изгубено и ние ще се изправим пред политически опасности в много посоки.