Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Три влекача опънаха привързаните към борда на кораба въжета и започнаха да го отдалечават от дока. Когато „Фучик“ беше на достатъчно голямо разстояние от кея, към тях се присъединиха още два, които започнаха да избутват носа така, че да го насочат към открито море. Генералът наблюдаваше как капитанът направлява процедурата, тичайки от единия край на мостика до другия, следван от един младши офицер, и издавайки заповеди в движение. Капитан Херов наближаваше шестдесетте и беше прекарал повече от две трети от живота си в открито море.

— Рулят в средата! — заповяда капитанът. — Бавен напред.

Генералът забеляза, че кормчията изпълни и двете команди за по-малко от секунда. „Не е зле“ — помисли си той, припомняйки си киселите забележки, които беше чувал за екипажите на търговските кораби. Капитанът се приближи към него.

— Най-трудното вече е зад нас.

— И това се дължи само на вас — отвърна генералът.

— И още как! Проклетите влекачи се управляват от пияници и те постоянно повреждат корабите. — Капитанът се приближи до картата. „Добре, до Балтийско море имаме прав канал с постоянна дълбочина.“ Сега можеше да се поотпусне малко. Той седна на капитанския стол на мостика. — Чай!

Един стюард се появи моментално с поднос и чаши.

— Нямате ли алкохол на борда? — изненада се Андреев.

— Не, освен ако вашите хора не са си внесли, другарю генерал. Съхраняването и употребата на алкохол на моя кораб са забранени.

— Така е. — Първият офицер се присъедини към двамата. — На кърмата всичко е обезопасено. Специалната команда е готова. Часовите са по местата си. В момента провеждаме инспекция на палубата.

— Инспекция на палубата?

— В началото на всяка смяна на постовите обикновено проверяваме дали няма отворени люкове, другарю генерал — обясни първият офицер. — Заради вашите хора ще правим такава проверка на всеки час.

— Вие какво, да не би да не вярвате на бойците ми? — обиди се генералът.

— А вие щяхте ли да ни се доверите, ако се намирахме на борда на някой от вашите самолети? — запита го в отговор капитанът.

— Прав сте, разбира се. Моля за извинение. — Андреев разбра, че пред него стои истински професионалист. — Можете ли да отделите няколко души, които да инструктират младшите ми офицери и сержанти какво трябва да правят?

Първият офицер извади няколко листа от джоба си.

— Занятията започват след три часа. След две седмици хората ви ще бъдат истински моряци.

— Най-много се тревожим за отстраняването на повредите — каза капитанът.

— И това ви тревожи?

— Разбира се. Мисията ни е опасна, другарю генерал. Освен това, бих искал да знам какво могат да направят хората ви за защитата на кораба ми.

Генералът не беше мислил по този въпрос. По съображения за сигурност цялата операция беше планирана твърде набързо и това изобщо не го радваше, защото войниците му не бяха имали възможността да бъдат обучени за задълженията си на борда. Е, че коя ли операция можеше да бъде подготвена идеално?

— Командирът ми по противовъздушна отбрана ще се срещне с вас, когато пожелаете. — Той замълча за малко. — На какви повреди може да устои корабът ви, без да бъде потопен?

— Това не е военен кораб, другарю генерал. — Херов се усмихна загадъчно. — Вие обаче сигурно сте забелязали, че почти целият ни товар се помещава в стоманени баржи. Баржите имат стоманени стени с двойна дебелина, като помежду им е оставено разстояние от един метър. Това може да се окаже дори по-добро от херметизацията на боен кораб. Все пак се надявам да не ни се налага да разберем дали съм бил прав. Най-много съм загрижен за възможността от избухването на пожар. Повечето от корабите, потопени по време на война, биват унищожени от пожари. Ако успеем да създадем ефективна противопожарна система, вероятно ще можем да оцелеем след едно, а може би дори и три ракетни попадения в корпуса.

Генералът кимна замислено.

— Хората ми ще бъдат на ваше разположение, когато пожелаете.

— Ще ми трябват веднага щом излезем от Ламанша. — Капитанът стана и отново се вгледа в картата. — Съжалявам, че не можем да ви предложим забавно пътуване. Може би на връщане.

Генералът вдигна чашата с чая си.

— Пия за това, другари. Хората ми са на ваше разположение по всяко време. За успеха!

— Да. За успеха! — капитан Херов вдигна своята чаша и почти съжали, че в нея има чай, а не водка. Той беше готов. Не му се беше отдавал случай да служи пряко на държавата, откакто на младини беше отслужил военната си повинност на миночистачи. Беше твърдо решен да доведе мисията си докрай.