Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Според мен Политбюро трябва да запази контрола си върху химическите оръжия. Другарю министър на отбраната, да не би да искате да ни кажете, че можем да спечелим войната само ако използваме оръжия за масово унищожение? — Старецът се наведе напред и заговори твърдо и решително. — Да не би да има някаква промяна в положението? Не помните ли, че ни бяхте казали, че ако не успеем да постигнем стратегическа изненада, армията ни ще бъде отзована?

Министърът на отбраната се вцепени, но това трая само миг.

— Съветската армия е подготвена и напълно способна да проведе успешно операцията. Вече е твърде късно да се спрем. Това е и политически въпрос, Петя.

— НАТО мобилизира силите си — каза Сергетов.

— Твърде късно и твърде половинчато — отговори директорът на КГБ. — Ние вече успяхме да отцепим една държава от НАТО. Сега работим по постигането на същия резултат и в други страни членки на съюза и сме се заели да разпространяваме дезинформация за бомбения атентат из Европа и Съединените щати. Народите от страните членки на НАТО няма да искат да водят война в защита на германските убийци, а политическите им водачи ще намерят начин да се дистанцират от конфликта.

— Но това няма да стане, ако избием хиляди хора с химическите си оръжия. — Министърът на външните работи кимна. — Петя и Сергетов са прави: политическата цена, която ще трябва да платим за използването на тези оръжия, е твърде висока.

— Но защо? Защо им е да правят това? — запита президентът.

— Нямаме представа, сър. — На директора на Централното разузнавателно управление очевидно му беше неудобно, че не можеше да даде отговор на този въпрос. — Знаем, че бомбеният атентат в Кремъл е изфабрикуван изцяло…

— Чете ли днешната статия в „Поуст“? Пресата твърди, че на челото на този Фалкен е изписано „ЦРУ“ или германският му еквивалент.

— Господин президент, истината е, че господин Фалкен почти сигурно е замразен съветски агент, контролиран от КГБ. Германците не успяха да открият твърде много неща за него. Изглежда, той просто се е появил от небитието преди тринадесет години и през последните дванадесет години незабелязано е ръководил фирмата си. Сър, всички данни показват, че Съветите се подготвят за нападение срещу НАТО. Така например, по нищо не личи, че те уволняват отслужилите военната си служба младежи, нито пък, че се подготвят за приемането на новия набор, което трябваше да започне преди няколко дни. Освен това имаме и случая с онзи майор от специалните им части, който беше заловен от германците. Той е бил внедрен във ФРГ преди бомбения атентат със задачата да нападне комуникационна база на НАТО. Каква е причината за това, ние просто не знаем, господин президент. Можем да опишем какво подготвят руснаците, но не и защо го правят.

— Снощи заявих пред народа на тази страна, че ще съумеем да овладеем ситуацията с дипломатически средства…

— Все още не е късно за това. Ще трябва да се свържем директно със Съветите — каза съветникът на президента по въпросите на националната сигурност. — Но ние също ще трябва да им покажем, че не се шегуваме, докато те не ни отговорят положително. Необходимо е да обявим мобилизация на запасняците, господин президент.

Вълните удряха „Юлиус Фучик“ странично и корабът се люлееше на десет градуса. Капитан Херов забеляза, че това се отразяваше зле на десантчиците, но те се справяха със ситуацията доста добре за сухоземни плъхове. Моряците от екипажа висяха на въжета по двата борда и замазваха с боя надписа „Интерлайтър“, преди да го заменят с емблемата на „Лайкс Лайнс“. Войниците отстраняваха части от надстройката, за да наподобят силуета на „Доктор Лайкс“, плаващ под американски флаг транспортен кораб на Гражданския инженерен корпус, който удивително приличаше на „Фучик“. Съветският кораб беше строен преди години във финландската корабостроителница „Валмет“ по закупени от Съединените щати конструкторски планове. Площадката на кърмовата лебедка на асансьора вече беше боядисана в черно, за да отговаря на използваните от американската фирма цветове, а от двете страни на надстройката беше изрисуван по един черен ромб. Няколко групи моряци променяха формата и цвета на двата комина, като използваха предварително подготвени части. Най-трудната работа си оставаше пребоядисването на корпуса. Буквите на надписа бяха високи шест метра. Заменянето им изискваше използването на шаблони от брезент, а буквите трябваше да отговарят на оригинала. Най-лошото беше, че единственият начин да се провери дали операцията беше извършена както трябва, бе да се спусне на вода една от лодките — нещо, за което Херов нямаше нито желание, нито време.