Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Сега би трябвало да съм в леглото и да спя — помисли си Морис. — Трябва да си събирам часовете сън и да ги разменям за време, когато нямам такова.“ Само че на него му се спеше твърде много.

„Фарис“ правеше осмици във водата край устието на река Делауеър. На тридесет мили северно от него, край кейовете на Филаделфия, Честър и Камден стояха корабите на Националния запасен отбранителен флот, които в продължение на години бяха държани в готовност за отплаване. Трюмовете им се пълнеха с танкове, оръдия и сандъци с боеприпаси. Неговият радар за въздушен поиск показваше множество военни транспортни самолети, излитащи от базата на ВВС в Дувър. Огромните самолети на Военновъздушното транспортно командване (MAC) можеха да закарат войските чак до Германия, където те щяха да получат предварително доставената там екипировка, но когато свършеха мунициите си, новите доставки трябваше да бъдат прекарвани както винаги — с грозни, дебели, бавни търговски кораби, които представляваха цели за противника. Търговските кораби може би не бяха толкова бавни, колкото преди години, и може би бяха по-големи от своите предшественици, но пък броят им беше намалял. По време на кариерата на Морис броят на корабите в американския търговски флот беше спаднал рязко и беше изместен от финансираните от федералното правителство бойни кораби. Сега всяка подводница можеше да потопи един кораб и да получи привилегии, по време на Втората световна война са се давали за потапянето на четири или пет плавателни съда.

Екипажите на търговските кораби бяха другият проблем. По традиция матросите от ВМФ се отнасяха презрително към търговските екипажи — във ВМФ имаше поговорка, че капитаните на бойни кораби трябвало да избягват търговските съдове, защото на някой търговец можело да му се прииска да си направи кефа, като ги таранира тъй като средната възраст на тези екипажи беше около петдесет години, или два пъти по-висока от средната възраст на който и да било американски военен кораб. Морис се чудеше как ли щеше да се отрази стресът на бойните действия върху тези дядовци. Те бяха добре платени и заплатите на някои от старшите моряци в търговския флот бяха равни на неговата, но нямаше ли тези заплати, осигурени с подкрепата на профсъюзите, да изгубят стойността си пред заплахата от ракети и торпеда? Трябваше да се отърси от тези мисли. Тези възрастни хора, чиито деца учеха в гимназии и колежи, бяха неговото стадо. Той беше техният овчар, а някъде под сивата повърхност на Атлантическия океан се спотайваха вълците, от които той трябваше да пази стадото си.

Стадото изобщо не беше голямо. Той беше видял статистиката само преди една година: общият брой на плаващите под американски флаг частни търговски кораби беше 170, със средна водоизместимост осемнадесет хиляди тона. От тях само 103 извършваха рутинни търговски курсове отвъд океана. Националният запасен отбранителен флот се състоеше само от 172 товарни кораба. Да се нарече това положение срамно, беше все едно да се опише групово изнасилване като леко социално отклонение.

Съединените щати не можеха да си позволят да загубят нито един от тези кораби.

Морис отиде до радарния екран на мостика и погледна надолу в гумения протектор, за да види излитащите от Дувър самолети. Вътрешността на всяка точка на радара съдържаше от триста до петстотин души. Какво щеше да се случи, ако им свършеха боеприпасите?

— Още един търговец, капитане. — Дежурният по кораб посочи към някаква точка на хоризонта. Холандски контейнеровоз. Предполагам, че идва, за да товари военна екипировка.

Морис изсумтя.

— Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим.

— Сигурно е, сър — каза полковникът. — Това е съветска „птичка“ за противоспътникова борба и се намира на седемдесет и три морски мили зад нашия спътник.

Полковникът беше заповядал американският спътник да бъде обърнат в пространството и да насочи камерите си към новия си компаньон. Светлината не беше много добра, но формата на съветския сателит убиец не можеше да бъде сбъркана: цилиндър с дължина почти сто фута, в единия край на който имаше ракетен двигател, а в другия антена за търсене.

— Какво препоръчвате, полковник?

— Сър, искам да ми бъдат дадени неограничени пълномощия да премествам „птичките“ си, както сметна за необходимо. Веднага щом нещо с изрисувана върху него червена звезда се приближи на петдесет мили от нашите спътници, аз ще извърша серия от делта-V маневри, за да попреча на прехващането.