Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Някаква врата се отвори и един матрос, облечен в оранжевата риза — знак, че е от онези, които отговарят за презареждане на самолетите с гориво, се настани до Боб на пътеката на палубата за излитане.

— Корабът е затъмнен, матрос. Аз бих хвърлил тази цигара — каза остро Толанд, повече раздразнен от това, че уединението му беше прекъснато, отколкото от нарушаването на устава.

— Извинете, сър. Фасът излетя зад борда. — Морякът остана безмълвен в продължение на няколко минути, след което погледна към Толанд. — Знаете ли за звездите, сър?

— Какво имате предвид?

— Това е първото ми излизане в открито море, сър. Аз съм израсъл в Ню Йорк и никога не съм виждал такива звезди, дори не им знам имената. Вие офицерите знаете всичко това, нали?

Толанд се засмя.

— Знам за какво говорите. И аз изпитах същото по време на първия си курс. Красиви са, нали?

— Да, сър. Как се казва онази там? — В гласа на момчето се долавяше умора. „Нищо чудно, — помисли си Боб, — като се има предвид колко полета бяха извършени днес.“ Младежът посочи към най-ярката точка в източното небе и Боб се замисли за няколко секунди.

— Това е Юпитер и не е звезда, а планета. С далекогледа на старшината можете да видите луните й, или поне някои от тях. — Той посочи на матроса някои от звездите, които се използваха за навигация.

— Как ги използвате, сър? — попита момчето.

— Вземаме секстант и определяме височината им над хоризонта и после я сравняваме с данните от справочника за местоположението на звездите. Звучи по-трудно отколкото е в действителност.

— Кой прави това?

— Книгата ли? Тя е стандартна. Предполагам, че се печата от Военноморската обсерватория във Вашингтон, но хората са започнали да измерват пътищата на звездите и планетите още преди четири хиляди години, когато изобщо не са имали телескопи. Ако човек знае колко е часът и ако му е известно местоположението на дадена звезда, той може да определи собственото си местоположение във всяка точка на земното кълбо с точност до няколкостотин ярда. Същото важи и за слънцето и луната. Тези познания се използват от стотици години. Проблемът е бил да се създаде часовник, който да върви достатъчно точно. Това е станало преди малко повече от двеста години.

— Аз пък мислех, че за навигация се използват спътници и други такива уреди.

— Така е, но звездите са много по-красиви.

— Да. — Морякът седна и отметна глава назад, за да може по-добре да вижда завесата от бели точки. Корпусът на кораба разбиваше водата на пяна, което предизвикваше шум, подобен на постоянно разбиваща се в брега вълна. Небето и шумът някак си се допълваха идеално. — Е, поне успях да науча нещо за звездите. Кога ще се започне, сър?

Толанд погледна нагоре към съзвездие Стрелец. Центърът на галактиката беше разположен точно зад това съзвездие. Някои астрофизици твърдяха, че там имало черна дупка. Черната дупка беше най-унищожителната сила, позната на физиката, и в сравнение с нея контролираните от хората сили бяха незначителни. Но хората можеха да бъдат унищожени много по-лесно.

— Скоро.

Сега подводницата се намираше далеч от брега, на запад от насъбралите се съветски подводни и надводни флотилии. Все още не се чуваха експлозии, но това сигурно щеше да се промени скоро. Най-близкият съветски кораб се намираше на тридесет мили на изток от „Чикаго“, а на тактическото табло се виждаха още дванадесет. Всички те претърсваха океана с активните си хидролокатори.

Маккафърти беше изненадан от оперативните заповеди — с приоритет светкавица, които беше получил. На „Чикаго“ беше наредено да се изтегли от Баренцово море и да започне да патрулира в един район на Норвежко море. Мисията й беше да възпира съветските подводници, за които се очакваше, че ще се насочат към северната част на Атлантическия океан. Беше взето политическо решение да не се дава повод на Съветите да мислят, че НАТО се опитва да ги въвлече във война. Това решение на практика беше запратило в кошчето за боклук стратегията за притискане на съветския флот в собствените му води. Маккафърти си помисли, че като всеки друг предвоенен оперативен план през двадесети век, този също се беше провалил само защото врагът не искаше да сътрудничи и да прави това, което се смяташе, че ще направи. Разбира се. Руснаците изкарваха в Атлантическия океан повече подводници, отколкото бяха предвидени в плана, а американските политици правеха всичко по силите си, за да улеснят врага си! Капитанът се зачуди какви ли още изненади го очакваха. Торпедните и ракетните апарати на „Чикаго“ бяха заредени, на системите за контрол на стрелбата се даваше постоянно дежурство, а екипажът беше поставен в бойна готовност Състояние-3. Въпреки това заповедите засега бяха да се държат настрана от неприятелските флотилии. Маккафърти изпсува мислено човека, който беше взел това решение, но подсъзнателно се надяваше, че политиците щяха да намерят начин да предотвратят предстоящата война.