Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Не, сър. Пеленгът й все още е постоянен на едно-девет-нула. Скоростта й все още е петнадесет възела. „Натя“ все още претърсва района и също поддържа скорост от около петнадесет възела и се приближава към едно-осем-шест.

— Навигатор, намерете начин да се измъкнем оттук. Искаме да се държим на достатъчно голямо разстояние от всички тези патрулни лодки и да докладваме за видяното възможно най-бързо.

— Слушам. Три-пет-осем изглежда добре за момента, сър. — Навигаторът работеше по този курс от два часа.

— Сър, ако Иван е заложил минно поле, част от него се намира в международни води — забеляза старпомът. — Страхотно.

— Да, разбира се, руснаците смятат този район за свои териториални води, така че ако някой се блъсне в мина, толкова по-зле за него…

— И може би ще предизвика международен инцидент? — отбеляза Джо.

— Но защо изобщо претърсваха района? — попита комуникационният офицер. — Ако имат чист канал, могат да извършват визуална навигация.

— Ами ако няма никакъв канал? — отговори старпомът. — Ами ако са заложили дънни мини и са закотвили плаващи мини закотвени например на еднаква дълбочина от петдесет фута? Съвсем естествено е да се страхуват, че котвеният кабел на някоя мина може да е малко по-дълъг и затова не рискуват, както правим и ние. За какво ти говори това?

— Никой не може да проследи ракетните им подводници, без да излезе на повърхността… — сети се лейтенантът.

— А ние изобщо нямаме подобно намерение. Никой никога не е казвал, че Иван е тъп. Тук те са създали идеална система, като са сложили всичките си ракетни лодки там, където не можем да ги достигнем — каза Маккафърти. — Дори и SUBROC 19 19 Ракетни подводници 20 (англ.). — Б.пр. не биха могли да ги улучат от мястото, на което се намираме в момента. И на последно място, ако им се наложи да разпръснат лодките си, няма да им се налага да ги придвижват една след друга в някакъв тесен канал, а могат да ги изкарат на повърхността, да ги разпръснат и да ги закарат където си искат. Това, господа, означава, че вместо да прикрепят по една щурмова лодка към всеки бумър, за да го пазят от някого като нас, те могат да приберат всичките си ракетни лодки в една безопасна кошничка и по този начин да освободят щурмовите си кораби за други мисии. Да се махаме оттук.

— Непознат кораб, говори самолетът от американския ВМФ откъм вашия ляв борд. Моля да се идентифицирате. Край. — Капитан Херов подаде микрофона на един майор от Червената армия.

— ВМФ, говори „Доктор Лайкс“. Как сте? — Херов говореше зле английски и едва ли щеше да различи кюрдски акцент от акцента на човек от поречието на Мисисипи, с който говореше майорът. Мъжете едва можеха да различат светлосивия самолет, който сега кръжеше над кораба им на разстояние от пет мили и със сигурност ги разглеждаше през бинокъл.

— „Доктор Лайкс“, дайте повече информация — нареди рязко гласът.

— Пътуваме от Ню Орлиънс за Осло със смесен товар, ВМФ. Какъв е проблемът?

— Намирате се много на север от курса за Норвегия. Моля, обяснете. Край.

— Не четете ли вестници, ВМФ? Твърди се, че тук може да стане опасно, а този голям кораб струва много пари. Имаме заповед от шефовете да се държим близо до приятели. По дяволите, радваме се да ви видим, момчета. Искате ли да ни ескортирате?

— Ясно, разбрах ви. „Доктор Лайкс“, уведомяваме ви, че в този район няма подводници.

— Гарантирате ли за това?

Този въпрос разсмя пилота.

— Съвсем не, „Док“.

— И аз така си помислих, ВМФ. Е, ако нямате нищо против, ние ще продължим на север по този път и ще се опитаме да останем под вашето въздушно прикритие. Край.

— Не можем да ви отделим самолет, който да ви ескортира.

— Разбрано. Но ще дойдете, ако ви повикаме, нали?

— Потвърждавам — съгласи се „Пингвин 8“.

— Добре, ние продължаваме на север и ще завием на изток при Фарьорските острови. Ще ни предупредите ли, ако се появят лошите? Край.

— Ако открием някой от тях, „Док“, смятаме първо да го потопим — изфука се пилотът.

— Това е честно. Добър лов, момчета. Край на връзката.

— Божичко, наистина ли има хора, които говорят така? — помисли на глас пилотът на самолета „Орион“.

— Никога ли не си чувал за „Лайкс Лайнс“? — изсмя се вторият пилот. — Говореше се, че тази фирма не наемала хора, ако не говорели с южняшки акцент. Досега не вярвах на тези приказки. Традицията е голяма работа. Този тук обаче се е отклонил доста от утъпканите пътища.