Том Клэнси - Операция „Червена буря“

На палубата за излитане беше шумно, горещо и вонеше на авиационно гориво. Някакъв матрос им посочи една стълба, която водеше към заобикалящата палубата пътека и към коридора под нея. Климатикът там работеше и вътре беше относително тихо.

— Лейтенант-командир Толанд? — извика един корабен писар.

— Тук.

— Моля да ме последвате, сър.

Толанд последва матроса през плетеницата от отделения, след което морякът му посочи една отворена врата.

— Вие трябва да сте Толанд — отбеляза един офицер, който очевидно не си беше почивал много в последно време.

— Така трябва да е… освен ако времевите пояси не са се променили междувременно.

— Коя новина искате да чуете първо — добрата или лошата?

— Лошата.

— Добре. Ще трябва да спите в хамак. За нас разузнавачите няма достатъчно койки. Това обаче не би трябвало да бъде проблем. Аз самият не съм спал от три дни, което е и една от причините вие да се намирате тук сега. Добрата новина е, че току-що получихте още половин ивица. Добре дошъл на борда, командир Толанд. Аз съм Чип Бенет. — Офицерът подаде на Боб лист телексна хартия. — CINCLANT изглежда, ви е харесал. Хубаво е човек да има приятели по върховете.

Телексът съобщаваше кратко и стегнато, че о.з. лейтенант-командир Робърт А. Толанд от американския ВМФ е повишен в о.з. командир от ВМФ. Това му даваше правото да носи трите златни нашивки на командир, но все още не му позволяваше да получава заплата на командир. Все едно че беше получил целувка от сестра си. Е, може би от някоя братовчедка, реши Толанд.

— Предполагам, че това е една стъпка в правилната посока. Какви ще бъдат задълженията ми тук?

— Теоретично би трябвало да бъдете мой помощник, но в момента са ни засипали с толкова много шибана информация, че се наложи да поразширим територията. Ще ви оставя да преглеждате сутрешните и вечерните справки, изпратени до командира на бойната група. Това го правим в седем-нула-нула и в двадесет-нула-нула. Командир на групата е контраадмирал Самюъл Б. Бейкър, младши. Гадно копеле. Някога е служил на атомна подводница. Обича информацията да му се поднася подредена, с бележки под линия и списък на източниците, които да чете по-късно. Почти никога не спи. Бойната ви станция се намира в CIC, при тактическия офицер на групата. — Бенет разтри очи. — Какво, по дяволите, става в този луд свят?

— На вас на какво ви прилича? — отвърна на въпроса с въпрос Толанд.

— Да. Току-що излезе нещо ново. Днес космическата совалка „Атлантис“ е била свалена от площадката за изстрелване, като официалното обяснение е, че трябвало да се отстрани някаква неизправност. Във вестниците обаче се появи информация, че истинската причина е промяна в товара й. Совалката трябваше да изнесе в орбита три или четири комуникационни спътника с търговско предназначение. Сега те са заменени с разузнавателни.

— Предполагам, че началниците вече започват да приемат цялата работа насериозно.

Зигфрид Баум се събуди след шест часа и видя край себе си трима души в хирургически дрехи. Ефектът от упойката все още не беше преминал и очите му не можеха да фокусират добре.

— Как сте? — попита единият от мъжете. На руски.

— Какво се случи с мен? — отговори на руски майорът.

„А, така ли?“

— Бяхте блъснат от кола и сега се намирате във военна болница — излъга го мъжът. В действителност те все още се намираха в Аахен, близо до германско-белгийската граница.

— Какво… Аз само излизах, за да… — Майорът говореше с гласа на пиян човек, но изведнъж млъкна и се опита да фокусира погледа си.

— За вас всичко е свършено, приятелю. — Сега мъжът в хирургическите дрехи говореше на немски. — Известно ни е, че сте съветски офицер, а сред вещите ви намерихме секретни правителствени документи. Кажете ми защо се интересувате от Ламмерсдорф.

— Нямам какво да ви кажа — отговори Баум на немски.

— Малко е късно за това — смъмри го разпитващият, отново на руски. — Но ние ще ви улесним. Хирургът ни каза, че сте в достатъчно добро здраве, за да ви приложим едно ново, ааа, лекарство, след което ще ни разкажете всичко, което знаете. Не бъдете глупав. Никой не може да издържи на този вид разпит. Освен това може би трябва да обмислите положението, в което се намирате — добави мъжът с по-остър тон. — Вие сте офицер от армията на чуждо правителство, пребивавате незаконно на територията на Федерална република Германия с фалшиви документи и у вас са открити секретни материали. В най-добрия случай ще получите доживотна присъда. Но като се имат предвид действията на вашето правителство в момента, ние едва ли ще се задоволим с „най-добрия случай“. Ако ни съдействате, ще запазите живота си и по-късно вероятно ще бъдете разменен за някой германски агент. Можем дори да кажем, че сме получили информация от вас, като сме приложили наркотици; така никой няма да ви обвини в предателство. Ако не ни съдействате, ще починете от наранявания, получени при пътнотранспортно произшествие.