Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Решил да пресече, без да се огледа.

— Идиот — заяви санитарят. — И без него си имаме достатъчно работа.

— Ще оживее ли?

— Зависи от раната на главата. — Санитарят сви рамене. — Хирурзите ще се заемат с него най-късно до един час. Знаете ли името му? Ще ми трябва при попълването на формулярите.

— Баум, Зигфрид. „Кайзерщрасе“ 17, област Алтона, Хамбург.

— Е, след четири минути ще бъде в болницата. — Санитарят премери пулса на ранения и си направи някаква бележка. — Не ми прилича на евреин.

— Внимавайте с тези приказки — предупреди го лейтенантът.

— Жена ми е еврейка. Кръвното му налягане спада бързо. — Санитарят се зачуди дали да не започне преливане на кръв, но реши, че не е необходимо. По-добре щеше да бъде да остави хирурзите да вземат решения.

— Ханс, обади ли се в болницата?

— Да, те знаят какво да очакват — отвърна шофьорът. — Зиглер ли е дежурен днес?

— Надявам се да е той.

Шофьорът взе рязко някакъв завой и след минута спря мерцедеса и даде на заден към вратата на спешно отделение. Един доктор и двама санитари вече чакаха пред входа.

Германските болници са много добре организирани заведения. Само за десет минути в гърлото на ранения беше поставена тръба за изкуствено дишане, за да бъде предпазена трахеята му, бяха му вкарани венозни игли за преливане на кръв от група 0-положителна и глюкоза и беше закаран до неврохирургическото отделение за незабавна операция, която щеше да бъде извършена от професор Антон Зиглер. Лейтенантът трябваше да остане в регистратурата.

— Кой е този? — попита младият лекар. Полицаят му каза.

— Германец ли е?

— Защо, да не би да ви се струва странно?

— Ами, когато от линейката се обадиха и казаха, че вие също ще дойдете с тях, аз предположих, че това е, как да го кажа, чувствителен случай, и че може би раненият е чужденец.

— Колата беше шофирана от французойка.

— А, това обяснява всичко. Аз пък си помислих, че раненият е чужденецът.

— Защо?

— Заради зъбната му картина. Забелязах, когато му слагах дихателната тръба. Той има няколко развалени зъба, които са били пломбирани с неръждаема стомана. Работа на некадърник.

— Може първоначално да е живял в Източната зона — предположи лейтенантът.

Регистраторът изсумтя.

— Никой германец не може да свърши толкова лоша работа! Всеки дърводелец би се справил по-добре. — Докторът попълни набързо формуляра за хоспитализация.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Странно е, че пломбите му са толкова лоши. Той е здрав човек. Облечен е добре. Евреин е. Само че пломбите му са много лоши. — Докторът седна на мястото си. — Ние, разбира се, се срещаме ежедневно с много странни неща.

— Къде са личните му вещи? — Лейтенантът си беше любопитен по рождение, което беше и една от причините да постъпи на работа в полицията след службата си в Бундесвера. Докторът го заведе до една стая, в която бяха прибрани личните вещи на пострадалия със съответния опис.

Дрехите бяха сгънати внимателно, като ризата и якето бяха отделени, за да не може кръвта по тях да изцапа останалите дрехи. Встрани бяха сложени малко джобни пари, връзка ключове и голям плик, които тепърва трябваше да бъдат описани. Един санитар попълваше формуляр с пълното описание на всеки един предмет, който беше намерен у ранения при постъпването му в болницата.

Полицаят вдигна кафявия плик. Пощенското клеймо беше от Щутгарт с дата от предния ден. Марката беше на стойност десет марки. Лейтенантът импулсивно извади джобното си ножче и разряза плика. Нито докторът, нито санитарят възразиха по някакъв начин. В крайна сметка, той беше полицейски офицер.

Вътре имаше един голям и два по-малки плика. Лейтенантът отвори по-големия и извади съдържанието му. Първото нещо, което видя, беше една диаграма, която му се стори съвсем обикновена, докато не видя, че тя представляваше фотокопие на документ на германската армия, върху който имаше печат Geheim . Секретно. После видя и името: Ламмерсдорф. В ръцете си лейтенантът държеше карта на комуникационната щабквартира на НАТО, разположена на по-малко от тридесет километра от болницата. Полицаят беше запасен капитан от германската армия и имаше достъп до разузнавателна информация. Кой беше Зигфрид Баум в действителност? Лейтенантът отвори и другите два плика, след което побърза да намери телефон.

Транспортният самолет пристигна точно навреме. Лек ветрец посрещна Толанд на вратата на товарния отсек. Двама моряци стояха отвън и направляваха пристигащите пътници. Те посочиха на Толанд един хеликоптер със запален двигател на сто ярда от тях. Боб тръгна към хеликоптера заедно с още четирима души и след пет минути машината вече беше във въздуха. Първото му посещение в Испания беше продължило точно единадесет минути. Никой на борда на хеликоптера не се опита да заговори някого от спътниците си. Толанд погледна през един от илюминаторите. Намираха се над ивица синя вода и очевидно летяха на югозапад. Летяха на боен хеликоптер за противолодъчна борба „Сий Кинг“. Командирът на екипажа беше и оператор на хидролокатора и сега правеше някакви проверки на оборудването си. Стените на машината бяха абсолютно голи. В задната част на хеликоптера се намираха хидроакустичните буйове, а потопяемият предавател на хидролокатора лежеше в подовото си отделение. Машината беше претъпкана, като по-голямата част от пространството беше заета от инструментите за управление на оръжията и сензорите. След половин час хеликоптерът започна да снижава височината и след още две минути кацна на палубата на самолетоносача „Нимиц“.