Харлан Кобен - Под прикритие

Майрън откри къщата на Даунинг без проблеми. Викториански стил. Много голяма, но не мрачна. Три етажа с идеално избелели кедрови греди. От лявата страна имаше закръглена куличка с остър връх. Просторен двор с всичко необходимо в него — двойната люлка, където Атикъс и Скаут 3 3 Герои от „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли. — Б.пр. можеха да пият лимонада в горещите августовски нощи, преобърнато детско колело, пластмасова шейна, макар да не бе валяло поне от шест седмици. Баскетболният ринг, леко ръждясал, висеше на вратата на гаража. Лепенки от пожарната с надпис „Деца“ проблясваха в сребристо и червено на два от прозорците на горния етаж. Стари дъбове ограждаха пътеката като опитни стражи.

Уин още не беше пристигнал. Майрън паркира и свали прозореца си. Прекрасен ден в средата на март. Небето беше наситеносиньо. Птиците пееха. Той се опита да си представи Емили тук, но не успя. Много по-лесно му беше да я види в някой небостъргач в Ню Йорк, в един от апартаментите на новобогаташите, целият боядисан в бяло и украсен със скулптури, сребърни перли и прекалено много огледала. Но все пак той не беше говорил с Емили от десет години. Може и да се е променила. Или пък той не е имал реална представа за нея преди години. Нямаше да му е за първи път да сгреши.

Стори му се странно, че отново е в Риджууд. Джесика беше израснала на това място. Тя не обичаше да се връща тук, но сега и двете любими жени в живота му — Джесика и Емили — имаха още нещо общо — градчето Риджууд. Това можеше да се прибави към списъка с общи неща между двете — запознанството с Майрън, ухажването, влюбването, разбиването на сърцето на Майрън. Обичайните неща.

Емили му беше първата. Първата година в колежа изглеждаше малко позакъсняло време да загубиш девствеността си, ако се съдеше по хвалбите на приятелите. Но ако наистина е имало сексуална революция сред американските тийнейджъри в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, Майрън или я бе пропуснал, или някъде бе сбъркал. Жените винаги го бяха харесвали. Но докато приятелите му се отдаваха на многобройните си оргии, Майрън, изглежда, привличаше не тези момичета, които трябваше. Той привличаше добрите момичета, онези, които все още казваха „не“, или щяха да го кажат, ако Майрън беше набрал смелостта да опита.

Това се промени в колежа, когато се запозна с Емили.

Страст. Това е дума, с която често се прекалява, но Майрън смяташе, че тя чудесно може да се използва в този случай. Емили беше от типа жени, които мъжете наричат „съблазнителни“ вместо „красиви“. Виждаш истински красива жена и искаш да я нарисуваш или да напишеш поема за нея. Виждаш Емили и искаш веднага да разкъсаш дрехите й. Тя притежаваше невероятна сексуалност. Тежеше няколко килограма повече отколкото трябваше, но те бяха великолепно разпределени. Двамата с нея представляваха страхотна двойка. И двамата под двайсет години, и двамата вън от дома си за първи път, и двамата готови да експериментират.

С една дума — взрив.

Телефонът в колата му иззвъня. Майрън вдигна слушалката.

— Предполагам — каза Уин, — че планираш да влезем с взлом в дома на Даунинг.

— Да.

— Тогава не е разумно да паркираш колата си пред същата тази къща, нали?

Майрън се огледа.

— Къде си?

— Карай до края на улицата. Завий наляво, после по втората вдясно. Паркирал съм зад сградата с офиси.

Майрън затвори и запали двигателя. Последва указанията и спря на паркинга. Уин стоеше облегнат на ягуара си с кръстосани ръце. Изглеждаше както винаги — сякаш позираше за корицата на списание „WASP“ 4 4 WASP — бял, англосаксонец, протестант. — Б.пр. . Русата му коса беше идеално подредена. Чертите му — порцеланови, изискани и малко прекалено идеални. Носеше панталон в цвят каки, син блейзър и крещяща вратовръзка „Лили Пулицър“. Уин изглеждаше точно така както бихте си представили, че изглежда човек, наречен Уиндзър Хорн Локуд III — елитен, погълнат от мисълта за себе си, разглезен.

Е, поне две от трите не беше.

В сградата с офиси се помещаваха разнородни фирми. Гинеколог. Рехабилитатор. Служба за връчване на призовки. Диетолог. Женски фитнес център. Типично за него, Уин бе застанал до входа на женския клуб. Майрън се приближи към него.

— Откъде знаеш, че бях паркирал пред къщата?

Държейки входа под око, Уин посочи с глава.

— Онзи хълм горе. Можеш да видиш абсолютно всичко с помощта на бинокъл.

Двайсетинагодишна жена, облечена в черен екип за аеробика от ликра, излезе от входа. Носеше бебе. Не й бе отнело дълго време да си възвърне фигурата. Уин й се усмихна. Жената се усмихна в отговор.