Харлан Кобен - Под прикритие

— Има си гадже — каза Майрън.

— Професионален баскетболен играч, който си живее с някое готино маце — отбеляза Уин. — Ама че разкритие. Сигурно някой от нас трябва да изкрещи „Еврика“.

— Да, но това повдига интересен въпрос — каза Майрън. — Ако гаджето й внезапно е изчезнало, тъй наречената му любовница нямаше ли да съобщи за това?

— Не — отговори Уин, — не и ако е с него.

Майрън кимна. После разказа на Уин за загадъчното съобщение от Карла.

Уин поклати глава.

— Ако са планирали да избягат — каза той, — защо тя ще казва къде ще се срещнат?

— Тя не каза къде. Каза само задното сепаре в полунощ.

— Все пак — настоя Уин. — Това не е от нещата, които правиш точно преди да изчезнеш. Да речем, че по някаква причина Карла и Грег са решили да изчезнат за известно време. Грег нямаше ли да знае къде и кога да се срещне с нея?

Майрън сви рамене.

— Може пък тя да е променила мястото на срещата.

— Как? От предното сепаре на задното сепаре?

— Дяволите да ме вземат, ако знам.

Огледаха останалата част от горния етаж. Нищо интересно. Спалнята на сина на Грег имаше тапети на състезателни коли и голям плакат на татенцето, изпреварващ Пени Хардуей към коша. Стаята на дъщерята беше обзаведена в стил „Барни“ 5 5 Динозавър — герой от детски телевизионни програми. — Б.пр. — лилави динозаври. Никакви следи. Всъщност никъде нямаше никакви следи, докато не стигнаха до мазето.

Когато запалиха лампата, Майрън веднага забеляза всичко.

Мазето беше обзаведено добре и превърнато в ярко оцветена стая за игра на децата. Имаше много колички, конструктори „Лего“ и пластмасова къщичка. По стените се виждаха сцени от „Аладин“, „Цар Лъв“ и други филмчета на Дисни. Имаше телевизор и видео. Виждаха се и неща за времето, когато децата ще пораснат — флипер и джубокс. Около стените бяха подредени малки люлеещи се столове, матраци и канапета.

Освен това имаше кръв. Солидно количество капки кръв по пода. И малко кръв размазана по стената.

В гърлото на Майрън се надигна горчилка. Беше виждал кръв много пъти в живота си, но все още се отвращаваше от нея. Уин не реагираше по същия начин. Той се доближи до карминените петна с нещо като изненада на лицето си. Наведе се, за да ги огледа по-добре. После се изправи.

— Погледни откъм оптимистичната страна — каза Уин. — Временното ти място в „Драконите“ може да стане постоянно.

Нямаше труп. Само кръв.

Използвайки найлонови пликове за сандвичи, които бе намерил в кухнята, Уин взе няколко образеца. Десет минути по-късно излязоха навън, вратата беше отново заключена. Син олдсмобил „Делта 88“ мина покрай тях. Двама мъже седяха на предната седалка. Майрън хвърли поглед към Уин, който леко кимна в отговор.

— Второ минаване — каза Майрън.

— Трето — поправи го Уин. — Видях ги още когато пристигнах тук.

— Не са експерти в това отношение — отбеляза Майрън.

— Не — съгласи се Уин. — Но, разбира се, не са знаели, че работата ще изисква експерти.

— Можеш ли да провериш регистрационните номера?

Уин кимна.

— Ще проверя също така и трансакциите по телефонната и кредитната карта на Грег — каза той.

Уин протегна ръка към ягуара и го отключи.

— Ще се свържа с теб, когато узная нещо. Надали ще са ми нужни повече от няколко часа.

— В офиса ли се връщаш?

— Първо ще мина през учителя Куон — отвърна Уин.

Учителят Куон беше инструкторът им по таекуондо. И двамата имаха черни колани — Майрън втора степен, а Уин — шеста, един от малкото бели спортисти в света с толкова висока степен. Уин беше най-добрият боец, когото Майрън някога бе виждал. Изучаваше няколко бойни изкуства, включително бразилско жиу-жицу, животинско кунгфу и джит-кун-до. Уин Противоречивия. Когато го погледнеш, си мислиш за разглезено богаташко синче, а всъщност беше унищожителна сила. Виждаш Уин и си мислиш за нормален, добре приспособен човек, а всъщност беше всичко друго, освен това.

— Какво ще правиш довечера? — запита Майрън.

Уин сви рамене.

— Не съм сигурен.

— Мога да ти осигуря билет за мача — предложи Майрън.

Уин не отговори.

— Искаш ли да дойдеш на мача?

— Не.

Без да каже и дума повече, Уин се плъзна зад волана на ягуара си, запали двигателя и потегли напред с изсвистяване на гумите. Майрън остана и го загледа как се отдалечава, изненадан от резкостта на приятеля си. Но пък защо днес трябваше да бъде ден, по-различен от всички останали?

Майрън погледна часовника си. Все още имаше няколко часа до пресконференцията. Достатъчно време да се върне до офиса и да разкаже на Есперанца за промяната в кариерата си. Включването му в „Драконите“ щеше да я засегне повече от всекиго другиго.