Харлан Кобен - Под прикритие

— Не съм сигурен — бавно каза той и се облегна на стола си. — Можем да ги убедим, че известността ми ще им помогне.

— Как?

— Мога да установя нови контакти — отговори Майрън и усети, че още докато говореше, започнаха да му идват нови идеи. — Мога да се сближа с някои спонсори, да науча повече за тях. А и повече хора ще чуят за мен и непряко и за клиентите ми.

Есперанца издаде презрителен звук.

— Мислиш ли, че ще се хванат?

— Защо не?

— Защото това са глупости. „Непряко и за клиентите ми.“ Звучи, сякаш по друг начин не можеш да уредиш работите на клиентите си.

Може би Есперанца имаше известно право.

— Какво толкова има всъщност? — запита той, като вдигна ръце към тавана. — Баскетболът ще ми отнема само два-три часа на ден. През останалото време ще си бъда тук. Мобифонът ще стои у мен през цялото време. Просто ще трябва да подчертаем, че няма да се задържа там прекалено дълго.

Есперанца го изгледа скептично.

— Какво? — запита той.

Тя поклати глава.

— Не. Искам да знам. Какво има?

— Нищо — отговори тя.

После го погледна право в очите и скръсти ръце.

— Какво казва кучката по този въпрос? — сладко запита тя.

Така наричаше Джесика.

— Би ли престанала, моля те, да я наричаш така?

Есперанца направи гримаса, но за първи път не започна спор. Далеч в миналото имаше време, когато Джесика и Есперанца поне се понасяха една друга. Но после Джесика го напусна, а Есперанца видя какво причини това на Майрън. Някои хора са злопаметни, но Есперанца надминаваше всички. За нея нямаше никакво значение, че Джесика се върна.

— Е, какво мисли тя? — повтори въпроса си Есперанца.

— За кое?

— За възможностите за мир в Близкия изток — рязко отговори тя. — Какво мислиш, че имам предвид? За това да започнеш нова баскетболна кариера.

— Не знам. Нямахме възможност да говорим. Защо?

Есперанца отново поклати глава.

— Ще имаме нужда от помощ тук — каза тя, сменяйки темата. — Някой трябва да вдига телефоните, да пише на машина и разни други подобни.

— Имаш ли някого предвид?

Тя кимна.

— Синди.

Майрън се втрещи.

— Голямата Синди?

— Тя може да вдига телефона, а и други неща. Добър работник е.

— Дори не знаех, че може да говори — каза Майрън.

Голямата Синди беше навремето партньорката на Есперанца в отбора. Бореше се под името „Голямата Мама — Индианския вожд“.

— Тя изпълнява заповеди. Готова е да върши всякаква работа. Не е амбициозна.

Майрън се опита да не се намръщи, когато се замисли за нея.

— Не работи ли вече като бияч в стриптийз клуб?

— Не е стриптийз клуб, а бар за хора, които се обличат в кожени дрехи.

— Моя грешка — каза Майрън.

— А и тя е барманка сега.

— Синди е получила повишение?

— Да.

— Е, не бих искал да провалям обещаващата й кариера, като я помоля да работи тук.

— Не се дръж като задник — каза Есперанца. — Тя работи там нощем.

— Какво? — престорено се учуди Майрън. — „Кожа и похот“ не събира ли много хора на обед?

— Познавам Синди. Ще бъде идеална.

— Тя плаши хората — каза Майрън. — И мен ме плаши.

— Тя ще стои в залата за конференции. Никой няма да я вижда.

— Не знам.

Есперанца се надигна грациозно.

— Добре, ти намери човек. Искам да кажа — ти си шефът. Знаеш най-добре. Аз съм просто една секретарка. Не бих и посмяла да се питам как ще се справиш с „нашите“ клиенти.

Майрън поклати глава.

— Долен удар — каза той, като се наведе напред и подпря лакти на бюрото. — Добре — съгласи се Майрън накрая и въздъхна дълбоко. — Ще я пробваме.

Майрън зачака. Есперанца се вторачи в него. Минаха няколко секунди и тя каза:

— Сега ли е моментът, когато трябва да заподскачам от радост и да се разсипя от благодарности?

— Не, сега е моментът, когато аз тръгвам — отвърна Майрън и погледна часовника си. — Трябва да поговоря с Клип за онези кървави петна преди пресконференцията.

— Приятно прекарване — каза Есперанца и се отправи към вратата.

— Почакай — извика Майрън.

Есперанца се обърна и го погледна въпросително.

— Имаш ли часове довечера? — запита той.

Есперанца учеше право вечерно в нюйоркския университет.

— Не.

— Искаш ли да дойдеш на мача? — предложи Майрън и се прокашля. — Можеш да доведеш и Луси, ако искаш.

Луси беше последната любов на Есперанца. Преди Луси тя ходеше с някакъв мъж на име Макс. Сексуалните й предпочитания не бяха строго определени.

— Ние се разделихме — съобщи му Есперанца.