Харлан Кобен - Под прикритие

— Добре, в момента аз съм изправен пред такова нещо.

— Мислех, че ти си основният собственик.

Клип поклати глава отрицателно.

— Четиридесет процента. Никой друг не притежава повече от петнадесет процента. Но няколко от дребните акционери са се сдружили и се опитват да ме избутат.

Клип сви ръцете си в юмруци и ги положи на бюрото си. Напомняха на тежки преспапиета.

— Казват, че аз мисля прекалено много за баскетбола, но не и за бизнеса. Трябвало да се занимавам с играчите и работата на стадиона. Ще гласуват след два дни.

— Е, и?

— Гласуването е прекалено наблизо. Един скандал и съм свършен.

Майрън погледна към двамата мъже и зачака. После каза:

— И искате да оставя нещата така?

— Не, разбира се, че не — бързо отвърна Клип. — Въобще не искам да кажа подобно нещо. Просто не искам медиите да откачат заради нещо, което може да се окаже пълна нула. Не мога да си позволя сега да се разкрие нещо неприятно.

— Неприятно?

— Да.

— Какво например?

— Дяволите ме взели, ако знам — отговори Клип.

— Но Грег може да е мъртъв.

— Ако е така, един или два дни няма да помогнат, колкото и студено да звучи това. А ако нещо се е случило с Грег, сигурно има причина за това.

— Причина?

Клип отново вдигна ръце.

— Не знам, по дяволите. Вдигаш някакъв труп или дори човек, който се крие, и червеите изпълзяват навън. Знаеш какво имам предвид, нали?

— Не — отговори Майрън.

Клип обаче продължи, без да обърне внимание на отговора му.

— Не се нуждая от това, Майрън. Не и сега. Не и докато не мине гласуването.

— Значи ми нареждаш да си трая — каза Майрън.

— Въобще не. Просто не искаме ненужна паника. Ако Грег е мъртъв, бездруго не можем да му помогнем. Ако е изчезнал, тогава ти си най-голямата надежда да избегне погледа на медиите или да бъде спасен.

Все още не му казваха всичко, но Майрън реши да не ги притиска засега.

— Имате ли някаква представа защо някой би наблюдавал дома на Грег?

Клип изглеждаше изненадан.

— Някой наблюдава дома му?

— Така мисля, да.

Клип погледна към Фрости.

— Калвин?

— Нямам представа — отговори Калвин.

— Аз също не знам, Майрън. Имаш ли някакви идеи?

— Засега не. Още един въпрос. Грег имаше ли приятелка?

Клип отново погледна към Калвин, който сви рамене.

— Хойкаше доста, но не мисля, че имаше нещо по-особено.

— Познаваш ли някои от жените, с които се е забавлявал?

— Не и по име. Разни почитателки или нещо подобно.

— Защо? — запита Клип. — Мислиш, че е изчезнал с някоя мадама?

Майрън сви рамене и се изправи.

— Май ще е по-добре да отивам в съблекалнята. Почти е време за мача.

— Почакай.

Майрън спря.

— Моля те, Майрън, знам, че звуча като адски студен човек, но аз наистина се тревожа за Грег. Много. Искам да го намерим и той да е добре.

Клип преглътна тежко. Бръчките му изглеждаха по-дълбоки, сякаш някой изведнъж ги бе вдлъбнал на лицето му. Тенът му също не беше добър.

— Ако можеш да ми кажеш честно, че е най-добре да разкрием онова, което знаем засега, ще се съглася. Независимо какво ще ми струва това. Помисли по въпроса. Искам да направя онова, което е най-добро за Грег. Наистина държа на него. Държа и на двама ви. И двамата сте чудесни млади мъже. Наистина го мисля. Дължа много и на двама ви.

Клип изглеждаше, сякаш щеше да се разплаче всеки момент. Майрън не беше сигурен какво да мисли за всичко това. Реши да кимне и да не казва нищо. Отвори вратата и излезе.

Докато приближаваше към асансьора, чу познат дрезгав глас, който каза:

— И това ако не е Завръщащото се хлапе?

Майрън видя Одри Уилсън. Тя носеше обичайното за спортен репортер облекло: тъмносин блейзър, черен пуловер, избелели джинси. Гримът й беше съвсем лек или въобще не съществуваше, ноктите — къси и нелакирани. Единственото цветно петно, което можеше да се открие у нея, бяха маратонките — яркосини „Чък Тейлър“. Видът й беше абсолютно обикновен. В чертите й нямаше нищо нередно, но и нищо хубаво. Просто си ги имаше. Правата й черна коса беше подстригана късо на бретон.

— Долавям ли следа от цинизъм? — запита Майрън.

Одри сви рамене.

— Не мислиш наистина, че съм се вързала на всичко това, нали?

— На кое?

— Внезапното ти желание да… — тя погледна за момент към бележките си — … да създадеш собствената си легенда в спорта.

Одри вдигна поглед и поклати глава.

— Клип със сигурност го бива да дрънка дивотии, нали?

— Трябва да се облека, Одри.