Харлан Кобен - Под прикритие

Майрън улови погледа на ТС, усмихна се и му кимна за поздрав. ТС го изгледа мрачно и се извърна настрани. Бързо си създаваше приятели.

Екипът на Майрън висеше в шкафа му. Името му беше избродирано на гърба с големи букви. БОЛИТАР. Той се вторачи в нея за момент. После бързо я свали от закачалката и я облече. Внезапно Майрън се върна в миналото. Докосването на памучната фланелка. Връзките на шортите му. Стягането на ластика около кръста му, когато ги обу. Несъзнателните, опитни движения, с които напъха фланелката в шортите. Връзването на кецовете. Всичко това му причини болка. Стана му трудно да диша. Очите му се насълзиха. Той седна и зачака емоциите му да заглъхнат.

Майрън забеляза, че само няколко от момчетата носеха бандажи. Останалите предпочитаха стегнатите шорти от ликра. Майрън се придържаше към старомодния бандаж. Господин Старомоден. После постави превръзка на коляното си. Имаше чувството, че не е обикновена превръзка, а метална шина. Накрая облече анцуга си. Долната му част имаше дузина закопчалки, така че да може играчът драматично да свали дрехата от себе си, когато го повикаха на игрището.

— Хей, хлапе, какво става?

Майрън се изправи и се ръкува с Кип Корован, един от помощник-треньорите на отбора. Кип носеше карирано сако, около три номера по-малко от необходимото. Ръкавите му бяха прекалено къси, шкембето му стърчеше напред. Приличаше на фермер, издокаран за ежегодните танци.

— Всичко е наред, треньоре.

— Браво, браво. Наричай ме Кип. Или Кипър. Повечето хора ме наричат Кипър 8 8 Пакостник (жарг.). — Б.пр. . Седни, отпусни се.

— Добре.

Кипър?

— Браво, радвам се, че си при нас.

Кипър си придърпа стол, обърна го с гръб към Майрън и го възседна като кон. Шевовете на панталоните му не изглеждаха доволни от тези действия.

— Ще бъда откровен с теб, Майрън. Дони не се зарадва много на появата ти. Нищо лично, разбира се. Просто Дони обича сам да си подбира играчите. Не обича намеса отгоре. Знаеш какво искам да кажа, нали?

Майрън кимна. Дони Уолш беше главният треньор.

— Добре, чудесно. Все пак Дони е свестен тип. Помни те от старите дни и много те харесва. Но отбора ни го чакат плейофи и ако имаме късмет, можем да постигнем доста. Отне ни доста време да оправим платната. Баланс, нали разбираш? Платната трябва да са в идеално състояние. Контузията на Грег наистина усука платната, но най-после успяхме да ги оправим. А сега се появяваш ти. Клип не ни казва защо, но настоява да те включим в екипажа. Добре, Клип е големият шеф, няма спор. Но се тревожим дали ще успеем отново да се приготвим за плаване.

Многобройните метафори замаяха Майрън.

— Разбира се, не искам да създавам никакви проблеми — каза той.

— Знам.

Кипър се изправи и върна стола на мястото му.

— Ти си готин тип, Майрън. Винаги си бил свестен човек. А сега се нуждаем точно от това. От човек, за когото отборът е на първо място. Прав ли съм?

Майрън кимна.

— Идеално изпънато платно.

— Страхотно. Ще се видим навън. И не се тревожи. Няма да те вкараме в игра, освен ако наистина не се наложи.

С тези думи Кипър повдигна колана на панталона над шкембето си и излезе от съблекалнята.

Три минути по-късно Кипър извика:

— Хайде, момчета, съберете се около таблото.

Никой не му обърна внимание. Той повтори думите си няколко пъти, като потупваше по раменете унесените от уокмените играчи, за да могат да го чуят. Нужни му бяха пълни десет минути, за да накара дванайсетте професионални спортисти да мръднат на по-малко от три метра. Треньорът Дони Уолш влезе с важен вид, застана в средата и започна да повтаря изтъркани клишета. Това не означаваше, че е лош треньор, но когато имаш повече от сто игри на сезон, трудно е да измислиш нещо ново.

Разговорът продължи две минути. Някои от играчите въобще не си направиха труда да изключат уокмените. ТС бе зает със свалянето на бижутата си, задача, която налагаше сериозно съсредоточаване и екип от добре обучени техници. Минаха още една-две минути и най-после вратата на съблекалнята се отвори. Всички свалиха уокмените и потеглиха. Майрън осъзна, че отиват към игрището.

Време за мача.

Той застана в края на редицата. Пое си дълбоко дъх. Заля го студена вълна. Докато вървеше след съотборниците си, чу глас от високоговорителя:

— А сега вашите любими „Дракони“!

Засвири музика. Спортистите затичаха по-енергично.

Овациите бяха гръмотевични. Играчите автоматично се разделиха на две за разгряването. Майрън го беше правил милиони пъти преди, но за първи пъти наистина мислеше за това. Когато си звезда или начинаещ, разгряваш, без да бързаш, съвсем спокойно. Няма причина да се натягаш. Имаш пред себе си целия мач, където ще покажеш на тълпата какво можеш. Резервите — роля, която Майрън никога не бе изпълнявал, разгряваха по два начина. Някои изскачаха напред, дриблираха енергично и забиваха. С една дума — показваха се. Майрън винаги бе намирал това поведение за отчаяно. Другите се въртяха около звездите, подаваха им топката, играеха ролята на защитници, също като спаринг-партньори в бокса.