Харлан Кобен - Под прикритие

Майрън усети свиването на стомаха си. Знаеше какво ще последва. И преди го беше виждал, макар никога да не се бе случвало на него. Искаше му се да потъне в пода.

— Да! — изкрещя и друг глас. — Хайде да видим новото момче!

Още викове на съгласие.

Случваше се. Тълпата заставаше зад новака, но не по приятелски начин. Не с положително отношение. А по най-грубия и подигравателен начин. „Бъди готин с леваците.“ Спечелихме мача. Сега можем да се посмеем.

Още няколко крясъка за Майрън, а после — настояванията. Започнаха сравнително кротко, после набраха сила.

— Искаме Майрън! Искаме Майрън!

Майрън се опита да не се сгърчи. Престори се, че не чува, а е съсредоточен върху това, което ставаше на игрището. Надяваше се да не се е изчервил прекалено много. Виковете ставаха все по-силни. Постепенно се сляха в една дума, изпълнена с подигравки:

— Майрън! Майрън! Майрън!

Трябваше да ги обезвреди. Това беше единственият начин. Майрън погледна към часовника. Оставаха три минути. Трябваше да влезе. Знаеше, че това няма да е краят, но поне щеше да успокои тълпата за известно време. Погледна към другия край на скамейката. Кипър отвърна на погледа му. Майрън кимна. Кипър се наведе към Уолш и прошепна нещо. Уолш не стана. Просто извика:

— Болитар. На мястото на Камерън.

Майрън преглътна и се надигна. Тълпата побесня. Той се отправи към масата на съдиите, сваляйки анцуга си. Усещаше краката си сковани. Махна на съдията, който кимна и звънна на звънеца. Майрън пристъпи на игрището и посочи към Камерън, който се оттегли.

— Крейвън — каза Камерън.

Така се казваше играча, когото Майрън трябваше да покрива.

— На мястото на Боб Камерън — заговори високоговорителят, — номер 34, Майрън Болитар.

Тълпата напълно откачи. Викове, подсвирквания, смехове. Човек можеше да си помисли, че му пожелават успех, но не беше така. Желаеха му успех по начина, по който се насърчава клоунът в цирка. Надяваха се да се посмеят и Болитар беше подходящият човек, който да им осигури забавлението.

Майрън влезе в игра. Внезапно осъзна, че това беше дебютът му в НБА.

Докосна топката пет пъти, преди мачът да свърши. Всеки път това се посрещаше с крясъци. Стреля само веднъж. Почти не му се искаше да го направи, защото знаеше как ще реагира тълпата, независимо от резултата, но някои неща се вършат напълно автоматично. Нямаше съзнателна мисъл. Топката влезе елегантно в коша. Вече бяха останали само трийсет секунди и, слава богу, повечето хора се отправяха към колите си. Саркастичните овации бяха минимални. Но в онзи кратък момент, когато хвана топката, сгъна лакътя си и изпъна ръката си напред, когато китката му се изви, а пръстите му затанцуваха по повърхността на топката, Майрън беше сам. Очите му бяха приковани в коша и не се отклониха, докато топката летеше към него. В онези няколко минути съществуваха само Майрън и кошът и това му се стори прекрасно.

Настроението в съблекалнята беше по-оживено след мача. Майрън успя да се запознае с всички играчи, освен ТС и приятеля на Грег — Леон Уайт, човекът, с когото най-много искаше да се сближи. Нищо чудно. Но не можеше да насилва събитията. Може би утре. Щеше да опита отново.

Майрън се съблече. Коляното го заболя, сякаш някой бе затегнал прекалено много сухожилията му. Той сложи пакет с лед върху него и го закрепи с ластичен бинт. Изкуцука до душовете, изкъпа се, изсуши се и тъкмо привършваше с обличането, когато осъзна, че ТС стои до него.

Майрън вдигна очи. ТС си беше сложил всичките бижута. На ушите, разбира се. Три обици на едното, четири на другото. Една в носа. Носеше черен кожен панталон и черен мрежест потник, който позволяваше да се види обицата на лявото му зърно и другата на пъпа му. Майрън не можеше да разбере какво означават татуировките му. Просто му приличаха на драсканици. ТС носеше слънчеви очила.

— Твоят бижутер сигурно ти изпраща страхотни картички за Коледа — отбеляза Майрън.

ТС отговори, като му се изплези и показа друга обица на езика си. Майрън едва не се задави. ТС изглеждаше доволен от реакцията му.

— Ти си нов, нали? — запита ТС.

— Точно така — отговори Майрън и протегна ръка. — Майрън Болитар.

ТС не обърна внимание на ръката му.

— Трябва да бъдеш изчукан.

— Моля?

— Изчукан. Ти си новият. Трябва да бъдеш изчукан.

Няколко от другите играчи се захилиха.

— Изчукан? — повтори Майрън.

— Да. Ти си новият, нали?

— Да.

— Тогава трябва да бъдеш изчукан.

Още смехове.