Харлан Кобен: Под прикритие

Единственият начин да се справиш с конкуренцията беше да имаш способен екип. Майрън смяташе, че е събрал малък, но страхотен екип. Уин например ръководеше всички финансови въпроси на клиентите на Майрън. Беше изготвил специален файл за всеки играч, срещаше се с тях поне пет пъти годишно, за да се увери, че разбират какво се прави с парите им и защо. Помощта на Уин се оказа адски полезна за Майрън, за да подложи крак на конкуренцията. Уин беше почти легенда във финансовия свят. Репутацията му беше безупречна (поне във финансовия свят), а списъкът с успехите му — несравним. Това даваше на Майрън възможността да разчита на доверието на клиентите си в един бизнес, където доверието беше рядко и ценно нещо.

Майрън беше директор, Уин — администратор, а Есперанца — незаменим играч за всички постове, невъзмутим хамелеон, който можеше да се справи с всичко. Работата вървеше.

— Трябва да поговорим — отново каза той.

— Добре, ще поговорим — отвърна тя небрежно. — Първо обаче поеми това обаждане.

Майрън влезе в кабинета си, който гледаше към Парк авеню. Страхотна гледка. На едната стена висяха плакати от бродуейски мюзикли. На другата — кадри от някои от най-любимите филми на Майрън — братя Маркс, Уди Алън, Алфред Хичкок, също и от някои класики. На третата стена се виждаха снимките на Майрън с някои от клиентите им. Стената с клиентите обаче не бе така запълнена, както му се искаше. Майрън си я представи как би изглеждала със снимката на играч от първия кръг на подбора в средата.

Добре, реши той. Много добре.

Сложи си слушалките.

— Здрасти, Пери.

— Господи, Майрън, опитвам се да те открия цял ден.

— Добре, Пери, какво има?

— Ей, не искам да съм нетърпелив, но това е важно. Има ли нещо ново за лодката ми?

Пери Маккинли беше състезател по голф, от по-неизвестните. Беше професионалист и правеше малко пари, а името му можеше да бъде разпознато само от най-запалените почитатели на този спорт. Пери обичаше да плава и имаше нужда от нова лодка.

— Да, има нещо — отговори Майрън.

— Коя фирма?

— „Принс“.

Пери не звучеше особено развълнуван.

— Лодките им не са лоши — изхленчи той, — но не са и нищо особено.

— Ще ти позволят да размениш старата си лодка за нова. При това ще трябва да направиш само пет лични появи.

— Пет?

— Да.

— За осемнайсетфутова лодка на „Принс“? Това е прекалено много.

— В началото искаха десет. Но все пак решението си е твое.

Пери се замисли за момент.

— По дяволите, добре, уреди сделката. Но първо искам да се уверя, че лодката ми харесва. Значи наистина е осемнайсет фута, нали?

— Така казаха.

— Да, добре. Благодаря ти, Майрън, ти си най-добрият.

Затвориха. Бартерът беше важна част от работата на агента. Никой никога не плащаше за нищо в този бизнес. Разменяха се услуги. Търговия на продукти срещу някакъв вид реклама. Искаш ли безплатна риза? Добре, но ще я носиш публично. Искаш безплатна кола? Добре, но ще се ръкуваш с клиентите на няколко автоизложби. Големите звезди изискваха огромни суми срещу рекламираните от тях продукти, а по-малките с радост се възползваха от безплатните стоки.

Майрън се вторачи в купчината съобщения и поклати глава. Да играе за „Драконите“ и да поддържа агенцията в ред, как, по дяволите, щеше да се справи с всичко това?

Той звънна на Есперанца.

— Ела тук, моля те — каза той.

— В момента съм по средата…

— Веднага.

Мълчание.

— Господи — промълви Есперанца, — страхотен мъжкар си.

— Престани да ме тормозиш, а?

— Не, наистина съм изплашена. Май ще е по-разумно да изоставя всичко и веднага да се втурна към теб.

Телефонът й заглъхна. Тя се втурна в кабинета му, преструвайки се на уплашена и задъхана.

— Достатъчно бърза ли бях?

— Да.

— Е, какво има?

Майрън й разказа. Когато стигна до участието си в „Драконите“, се изненада, когато не видя никаква реакция. Това беше странно. Първо Уин, после Есперанца. Те двамата бяха най-близките му приятели. И двамата живееха само за да се ебават с него. И все пак никой не се бе възползвал от очевидния повод за майтап. Мълчанието им относно връщането му към баскетбола му действаше изнервящо.

— Клиентите ти няма да харесат това — каза Есперанца.

— Нашите клиенти — поправи я той.

Тя направи гримаса.

— По-добре ли се чувстваш, когато се държиш снизходително?

Майрън не обърна внимание на забележката й.

— Трябва да превърнем това в нещо положително.

— Как?