Харлан Кобен - Под прикритие

Домът беше обзаведен във фалшив селски стил ала Марта Стюарт. Мебелите бяха от така наречените „просто кънтри“, чийто вид наистина беше прост, но цените им — безумни. Много дървения, антики и сухи цветя. Миризмата на ароматизатор беше силна и натрапчива.

Разделиха се. Уин се качи в домашния кабинет. Включи компютъра и започна да сваля цялата информация върху дискети. Майрън откри телефонния секретар в стаята, която навремето се наричаше дневна, а сега кръщаваха с разни измислени имена като „калифорнийска стая“ или „главната стая“. Телефонният секретар регистрираше датата и часа на всяко обаждане. Много удобно. Майрън натисна бутона. Касетата се превъртя и заговори. Още на първото съобщение, което според дигиталния глас бе получено в 9:18 вечерта, когато Грег изчезна, Майрън уцели бинго.

Треперещ женски глас каза:

— Карла е. Ще бъда в задното сепаре до полунощ.

Майрън превъртя и се заслуша отново. На фона се чуваха много различни звуци — говор, музика, потракване на чаши. Обаждането вероятно беше направено от бар или ресторант, особено като се имаше предвид репликата за задното сепаре. Коя беше Карла? Приятелка? Вероятно. Кой друг щеше да се обади, за да си урежда среща за толкова късно вечерта? Разбира се, това не е било някаква обикновена вечер. Грег Даунинг беше изчезнал в интервала между обаждането и следващата сутрин.

Странно съвпадение.

Добре, къде са се срещнали, ако Грег въобще е отишъл на срещата? И защо Карла, която и да беше тя, звучеше толкова уплашена? Или това беше само във въображението на Майрън?

Той изслуша касетата до края. Нямаше други съобщения от Карла. Ако Грег не се беше появил в посоченото задно сепаре, нямаше ли Карла да се обади отново? Сигурно. Засега Майрън можеше да приеме, че Грег Даунинг се е видял с Карла, преди да изчезне.

Следа.

Имаше и четири обаждания от Мартин Фелдър, агента на Грег. Той звучеше все по-притеснен с всяко обаждане. Последното гласеше:

— За бога, Грег, не можеш ли да ми се обадиш? Сериозно ли е контузен кракът ти? Не се крий от мен сега, когато трябва да сключим сделката с „Форте“. Обади ми се, ясно ли е?

Имаше и три обаждания от някакъв мъж на име Крис Дарби, който очевидно работеше за „Форте Спортс Инкорпорейтид“. Той също звучеше паникьосан.

— Марти не иска да ми каже къде си. Мисля, че той си играе с нас, опитва се да вдигне цената или нещо подобно. Но вече се разбрахме, нали? Ето ти моя телефонен номер, Грег. Как е контузията ти все пак?

Майрън се усмихна. Клиентът на Мартин Фелдър бе изчезнал, но той правеше всичко възможно да обърне това в своя полза. Агенти. Той натисна бутона няколко пъти. Накрая екранът разкри кодовия номер, който Грег бе нагласил, за да проверява съобщенията си. 317. Сравнително нов трик в занаята. Сега Майрън можеше да се обади по всяко време и да чуе какви съобщения са били оставени на машината. Той натисна бутона за повторно набиране. Още един сравнително нов трик. Да видим на кого Грег се е обадил за последен път. Телефонът звънна два пъти и беше вдигнат от жена, която каза:

— Кимел Брадърс.

Кои ли бяха те? Майрън затвори.

Той се присъедини към Уин в кабинета на горния етаж. Уин продължаваше да копира, а Майрън се захвана да преглежда чекмеджетата. Нищо особено полезно.

Преместиха се в спалнята. Огромното легло беше оправено. И двете нощни шкафчета бяха покрити с листа, химикалки и ключове.

И двете.

Странно за мъж, който живееше сам.

Очите на Майрън огледаха стаята и се спряха на един стол, който служеше за закачалка. Дрехите на Грег бяха проснати върху облегалката и едната облегалка за ръце. Съвсем нормално. Всъщност доста по-спретнато отколкото при Майрън, но това нищо не доказваше. Той погледна отново и забеляза нещо по-особено на другата облегалка за ръце. Две дрехи. Бяла блуза и сива пола.

Майрън погледна към Уин.

— Може да принадлежат на госпожица Маймунски звуци — каза Уин.

Майрън поклати глава.

— Емили не живее тук от месеци. Защо дрехите й ще стоят на стола?

Банята също се оказа интересна. Голяма вана с воден масаж вдясно, сауна, душ и две шкафчета. Първо провериха шкафчетата. Едното съдържаше пяна за бръснене, мъжки дезодорант, флакон афтършейв „Поло“ и самобръсначка „Жилет“. В другото шкафче имаше отворена кутия с гримове, парфюм „Калвин Клайн“, пудра и дамски дезодорант. На пода под шкафчето беше разпиляна малко пудра. В поставката за сапун до ваната лежаха две дамски самобръсначки — еднодневки.