— Кой не мисли за това? — контрира го Майрън.
— Да, но кажи ми дали не отиваш и по-напред. Кажи ми, че никога не мечтаеш как ще се завърнеш. Дори сега, когато гледаш някой мач по телевизията, не гориш ли отвътре? Кажи ми, че никога не гледаш Грег и не мислиш за несправедливостта на съдбата. Кажи ми, че никога не казваш: „Аз бях по-добър от него“. Защото това е истината. Грег е страхотен. Един от десетте най-добри играчи в лигата. Но ти беше по-добър, Майрън. И двамата го знаем.
— Преди много време — отговори Майрън.
Калвин се усмихна.
— Да — каза той. — Точно така.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук си, за да намериш Грег. След като той се появи, изчезваш. Новото и интересното ще свърши. Клип ще може да каже, че ти е дал шанс, но не си успял да се справиш с предизвикателството. А той ще остане добрият човек пред пресата.
— Пресата — повтори Майрън, като си припомни наближаващата пресконференция. — Това ли е един от скритите му мотиви?
Калвин сви рамене.
— Няма значение. Важното е да разбереш, че нямаш шанс. Ще играеш само във второстепенните мачове, а ние рядко печелим или губим със значителен резултат там, така че дори ако играеш великолепно, и двамата знаем, че става дума само за второстепенен мач. А ти няма да играеш добре, защото си истински състезател, за теб точките трябва да имат значение за резултата на мача, иначе няма да дадеш всичко от себе си.
— Разбирам — каза Майрън.
— Надявам се, че е така, приятелю.
Калвин погледна към светещите номера, обозначаващи етажите. Светлината се отрази в кафявите му очи.
— Мечтите никога не умират. Понякога си мислиш, че са умрели, но те само спят като някоя голяма стара мечка. А ако мечтата ти спи от дълго време, тогава мечката ще се събуди нервна и мрачна.
— Трябва да започнеш да пишеш кънтри песни — отбеляза Майрън.
Калвин поклати глава.
— Просто отправям справедливо предупреждение към приятел.
— Много съм ти задължен. Сега защо не ми кажеш какво знаеш за изчезването на Грег?
Асансьорът спря и вратите се отвориха. Калвин го поведе напред.
— Няма много за казване — отвърна той. — Играхме във Филаделфия срещу „Сиксърс“. След мача Грег се качи в автобуса заедно с останалите. Когато се прибрахме тук, слезе от автобуса заедно с останалите. Последния път, когато го видяхме, той влизаше в колата си. Край.
— Как изглеждаше Грег тогава?
— Чудесно. Игра добре срещу Филаделфия. Направи двадесет и седем точки.
— А настроението му?
Калвин се замисли.
— Не забелязах нищо особено — отговори той.
— Нещо ново в живота му?
— Ново?
— Промени или нещо подобно.
— Ами разводът — отвърна Калвин. — Неприятна работа. Доколкото разбрах, Емили е доста труден човек.
Той отново спря и се усмихна на Майрън. Усмивката на чеширския котарак. Майрън също спря, но не отвърна на усмивката.
— Какво имаш наум, Фрости?
Усмивката се разшири.
— Ти не ходеше ли с Емили по едно време?
— Преди много години.
— Доколкото си спомням, бяхте гаджета в колежа.
— Както вече ти казах, това беше преди много години.
— Значи — каза Калвин и отново тръгна напред — ти си бил по-добър от Грег дори по отношение на жените.
Майрън не обърна внимание на коментара.
— Клип знае ли за така нареченото ми „минало“ с Емили?
— Той проучва всичко много подробно.
— Значи затова сте избрали мен — отбеляза Майрън.
— Взехме и това предвид, но не мисля, че е толкова важно.
— Така ли?
— Грег мрази Емили. Никога не би й се доверил. Но откак започна разправията за това кой ще вземе децата, у Грег определено настъпи промяна.
— Какво например?
— Първо подписа сделка за реклама на баскетболни кецове „Форте“.
Майрън се изненада.
— Грег? Реклама?
— Всичко се пази в тайна — отговори Калвин. — Трябва да обявят сделката в края на месеца, точно преди мачовете.
Майрън подсвирна.
— Сигурно са му платили невероятна сума.
— Повече от невероятна, както чух. Над десет милиона на година.
— Звучи разумно — отбеляза Майрън. — Популярен играч, който в продължение на повече от десет години отказва да прави реклама, това е неустоима съблазън. „Форте“ се справя чудесно с маратонките и шпайковете, но в баскетболния свят не са особено прочути. А Грег моментално ще ги направи популярни.
— Така е — съгласи се Калвин.
— Имаш ли някаква представа защо си е променил решението след всички тези години?
Калвин сви рамене.
— Може да е осъзнал, че не става по-млад, и е искал да посъбере малко парици за старините си. Или пък цялата история с развода. Може пък да са го фраснали по главата и да се е събудил поумнял.
Читать дальше