Харлан Кобен - Под прикритие

— Разбира се, познаваш Грег Даунинг.

Разбира се. Майрън беше израснал с Грег Даунинг. От времето, когато се бяха състезавали като шестокласници на по-малко от трийсет километра от мястото, където Майрън седеше сега, те бяха постоянни съперници. Когато влязоха в гимназията, семейството на Грег се премести в близкия град — Есекс Фелс — защото бащата на Грег не искаше синът му да дели баскетболната слава с Майрън. Тогава личното им съперничество започна да става наистина сериозно. В гимназията играха осем пъти един срещу друг, като всеки от тях спечели по четири мача. Майрън и Грег станаха най-желаните спортисти в Ню Джърси. И двамата завършиха известни баскетболни колежи, които също си съперничеха помежду си — Майрън в „Дюк“, а Грег — в Северна Каролина.

Личното съперничество се засили.

По време на годините в колежа и двамата се появиха на корицата на „Спортс илюстрейтид“. И двата отбора печелиха студентската купа по два пъти, но Майрън уцели националната титла. И двамата бяха избрани за националния отбор, и двамата на позиция гард. Докато завършат „Дюк“ и Северна Каролина, бяха играли един срещу друг дванайсет пъти. Воденият от Майрън „Дюк“ спечели осем от мачовете. Когато започна подборът в НБА, и двамата бяха приети от първия път.

Личното съперничество се разгоря с пълна сила.

Кариерата на Майрън приключи при сблъсъка с едрия Бърт Уесън. Грег Даунинг бе пощаден от съдбата и стана един от най-добрите гардове в НБА. По време на десетгодишната му кариера в „Драконите“ от Ню Джърси Даунинг бе избиран за отбора на звездите осем пъти. Четири пъти бе заемал водещо място в лигата. Появи се на три корици на „Спортс илюстрейтид“ и веднъж спечели шампионската титла на НБА.

— Познавам го — каза Майрън.

— Често ли говориш с него? — запита Клип Арнстайн.

— Не.

— Кога говорихте за последен път?

— Не помня.

— През последните няколко дни ли беше?

— Мисля, че не сме говорили от десет години — отговори Майрън.

— Аха.

Клип отново отпи от чашата си. Калвин все още не бе докоснал питието си.

— Е, сигурен съм, че си чул за контузията му.

— Нещо с глезена му — отвърна Майрън. — Не е сериозно. Той се е оттеглил, за да се възстанови.

Клип кимна.

— Това е историята, която разказахме на медиите. Но не отговаря напълно на истината.

— Така ли?

— Грег не е контузен — отговори Клип. — Изчезнал е.

— Изчезнал?

Отново проучващият въпрос.

— Да — кимна Клип и отпи отново.

Майрън също отпи от кутията, което не е лесна задача с „Ю-Ху“.

— Откога? — запита Майрън.

— Вече пет дни.

Майрън погледна към Калвин. Той остана спокоен, но пък неговото лице винаги беше непроницаемо. По времето, когато беше състезател, прякорът му беше „Фрости“ 2 2 Frosty — Замразения. — Б.пр. , защото никога не показваше никакви емоции. В момента изразът напълно отговаряше на прякора му.

Майрън опита отново.

— Когато казвате, че Грег е изчезнал…

— Липсва — рязко отвърна Клип. — Изпари се. Във въздуха. Без никаква следа. Както искаш, така го наречи.

— Обадихте ли се в полицията?

— Не.

— Защо не?

Клип отново махна с ръка.

— Познаваш Грег. Той не е от обикновените хора.

Това беше най-солидното смекчаване на истината на века.

— Той никога не върши това, което се очаква от него — каза Клип. — Мрази славата. Обича да е сам. И преди е изчезвал, макар и никога по време на сезона.

— Е, и?

— Значи може просто отново да е откачил — продължи Клип. — Грег може да е истинска мечта като играч, но нека погледнем фактите: смахнат е колкото си иска. Знаеш ли какво прави след мачовете?

Майрън поклати глава.

— Кара такси в града. Точно така. Проклето жълто такси в Ню Йорк. Казва, че това му помага да се чувства по-близо до обикновените хора. Грег не се появява по телевизията и не участва в реклами. Не дава интервюта. Дори не се занимава с благотворителност. Облича се като някой от комедийните образи от седемдесетте години. Той просто е откачен.

— И всичко това го прави адски популярен сред почитателите му — отбеляза Майрън. — А това от своя страна продава билетите.

— Съгласен съм — каза Клип, — но това просто подчертава думите ми. Ако се обадим на ченгетата, това може да навреди и на него, и на отбора. Можеш ли да си представиш какъв цирк ще устроят медиите?

— Да, не би било добре — призна Майрън.

— Точно така. Да предположим, че Грег виси някъде във Френч Лик или в някое от другите забутани градчета, където ходи след сезона, и лови риба или нещо подобно. Господи, никога няма да можем да се отървем от подигравките. От друга страна, да предположим, че се е захванал с нещо.