Харлан Кобен - Под прикритие

— Направете премията за подписването сто хиляди — каза Майрън.

Клип се усмихна.

— Добре си се изучил, Майрън.

Той сви рамене.

— Седемдесет и пет хиляди — каза Клип. — Знам, че ще ги вземеш, затова не се опитвай да продаваш на краставичар краставици.

Двамата мъже си стиснаха ръцете.

— Имам още няколко въпроса относно изчезването — каза Майрън.

Използвайки и двете облегалки за ръце, Клип се надигна и застана до Майрън.

— Калвин ще отговори на въпросите ти — каза той, като кимна към генералния управител. — Аз вече трябва да тръгвам.

— Е, кога искаш да започна с тренировките?

Клип изглеждаше изненадан.

— С тренировките?

— Да. Кога искаш да започна?

— Довечера имаме мач.

— Довечера?

— Разбира се — отговори Клип.

— Искаш да изляза още довечера?

— Ще играем със стария ни отбор — „Селтикс“. Калвин ще се погрижи да получиш екип, докато стане време за мача. В шест часа на пресконференцията ще обявя присъединяването ти към отбора. Не закъснявай — каза Клип и се отправи към вратата. — И носи тази вратовръзка. Харесва ми.

— Довечера? — повтори Майрън, но Клип вече беше изчезнал.

След като Клип напусна ложата, Калвин Джонсън си позволи лека усмивка.

— Предупредих те, че ще бъде странно.

— Наистина беше странно — съгласи се Майрън.

— Свърши ли с хранителната си шоколадова напитка?

Майрън остави кутията.

— Да.

— Хайде. Ела да те приготвим за дебюта.

Калвин Джонсън вървеше плавно с изправен гръб. Беше черен, два и десет, слаб, но не кльощав или непропорционален. Носеше маслиненозелен костюм от „Брукс Брадърс“. Идеално скроен. Идеално завързана вратовръзка. Идеално лъснати обувки. Къдравата му коса оредяваше и правеше челото му прекалено високо и лъскаво. Когато Майрън постъпи в „Дюк“, Калвин завършваше Северна Каролина. Това означаваше, че бе на около тридесет и пет, макар да изглеждаше по-възрастен. Калвин се бе наслаждавал на солидна професионална кариера в продължение на единадесет сезона. Когато преди три години се оттегли, всички знаеха, че ще се озове начело на офиса. Започна като помощник-треньор, продължи нагоре към „Личен състав“, а наскоро бе повишен във вицепрезидент и генерален управител на „Драконите“. Генерални управители, вицепрезиденти, директори и дори старши треньори се огъваха под желязната му воля.

— Надявам се, че нямаш проблеми с всичко това — каза Калвин.

— Защо да имам проблеми?

Калвин сви рамене.

— Играех срещу теб — отговори той.

— Е, и?

— Ти беше най-амбициозният кучи син, пред когото някога съм заставал — каза Калвин. — Беше готов да размажеш нечия глава, за да спечелиш. А сега само ще топлиш пейките на резервите. Как ще го понесеш?

— Ще се справя с това — отговори Майрън.

— Аха.

— Станах по-мек с годините.

Калвин поклати глава.

— Не мисля така — каза той.

— Не?

— Може да мислиш, че си станал по-мек. Може дори да си мислиш, че си прогонил баскетбола от системата си.

— Направих го.

Калвин спря, усмихна се и разпери ръце.

— Разбира се, че си го направил. Само се погледни. Можеш да си рекламно лице за живота след приключване на спорта. Чудесен пример за колегите ти спортисти. Цялата ти кариера се срина, но ти не се отпусна пред предизвикателството. Върна се в училище, при това да учиш право в Харвард. Започна свой собствен бизнес — обещаваща компания в областта на спортното представителство. Все още ли ходиш с онази писателка?

Имаше предвид Джесика. Връзката им често изглеждаше нещо нереално, но Майрън отговори:

— Да.

— Ето, имаш образование, работа и великолепна приятелка. Да, отстрани погледнато, си щастлив и отлично приспособил се.

— Отвътре съм същият.

Калвин поклати глава.

— Не мисля така.

Всеки се прави на доктор Джойс Брадърс.

— Хей, аз не съм искал да ме включите в отбора.

— Така е, но и не спори прекалено дълго, освен за да качиш цената си.

— Аз съм агент. Това ми е работата. Качвам цената.

Калвин спря и се вгледа в Майрън.

— Наистина ли мислиш, че трябва да си в отбора, за да намериш Грег?

— Клип мисли така.

— Клип е прекрасен човек — отвърна Калвин, — но той често има скрити мотиви.

— Какво например?

Калвин не отговори, а тръгна напред.

Стигнаха до асансьора. Калвин натисна копчето и вратите веднага се отвориха. Влязоха вътре и се спуснаха надолу.

— Погледни ме в очите — каза Калвин. — Погледни ме в очите и ми кажи, че никога не мислиш как ще играеш отново.