Харлан Кобен - Под прикритие

— Майрън?

Той се обърна към Клип. Възрастният човек стоеше прав. Очите му изглеждаха влажни.

— Забавлявай се добре на мача довечера — меко каза той. — Това е само игра все пак. Запомни го.

Майрън кимна, почувствал неудобство от поведението на Клип. Забърза напред и настигна Уин.

— В теб ли е билетът ми? — попита Уин.

Майрън му го подаде.

— Опиши ми тази Тъмпър, моля те.

Майрън го направи. Когато стигнаха до асансьора, Уин каза:

— Твоят господин Арнстайн все още не ни казва истината.

— Нещо конкретно ли имаш предвид, или просто усещане?

— Не се занимавам с усещания — отговори Уин. — Ти вярваш ли му?

— Не съм сигурен.

— Харесваш господин Арнстайн, нали?

— Да.

— Макар да призна, че те е излъгал?

— Да.

— Тогава, позволи ми да ти представя един интересен сценарий — каза Уин. — Кой, освен Грег губи най-много, ако комарджийската му страст стане публично достояние? Кой, освен Грег има най-солидния мотив да запази мълчанието на Лиз Горман? И накрая, ако Грег Даунинг се превърне в срам за бизнеса, и то до степен, която да унищожи шансовете на Клип Арнстайн да запази контрол върху отбора, кой тогава би имал най-чудесния мотив да направи така, че Грег Даунинг да изчезне?

Майрън не си направи труда да отговори.

Мястото до Тъмпър беше свободно. Уин се настани и й се усмихна широко.

— Добър вечер — каза той.

Тя му се усмихна в отговор.

— Здрасти.

— Вие трябва да сте госпожица Мейсън.

Тя кимна.

— А вие сте Уиндзор Хорни Локуд III. Познах ви от снимката ви във „Форбс“.

Ръкуваха се и очите им се срещнаха. Ръцете им се пуснаха, но очите останаха приковани едни в други.

— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожице Мейсън.

— Моля, наричайте ме Маги.

— Да, чудесно — отвърна Уин и се усмихна още по-широко.

На игрището се чу звънецът. Първата четвъртина свърши. Уин забеляза как Майрън става, за да направи място на съотборниците си да седнат. Виждайки го в екип на НБА, Уин се впечатли по странен, неприятен начин. Не му се искаше да гледа. Той се обърна пак към Тъмпър. Тя го гледаше с очакване.

— Разбрах, че търсите работа в моята фирма — каза Уин.

— Да.

— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

— Моля, направете го — отговори Маги и махна с ръка.

— В момента работите за „Кимел Брадърс“, нали?

— Да.

— Колко търговци работят за тях в момента? — попита Уин.

— По-малко от десет — отговори тя. — Ние сме малка фирма.

— Разбирам.

Уин сплете пръсти, преструвайки се, че обмисля думите й.

— Работите ли там по време на уикендите?

— Понякога.

— А вечерите през уикендите?

Очите й се присвиха леко.

— Понякога — отговори тя.

— А миналата събота вечер?

— Моля?

— Познавате Грег Даунинг, нали?

— Разбира се, но…

— Както без съмнение знаете — продължи Уин, — той липсва от миналата събота вечер. Интересно е, че последното обаждане, което господин Даунинг е направил от дома си, е до вашия офис. Спомняте ли си за него?

— Господин Локуд…

— Моля, наричайте ме Уин.

— Не знам какво се опитвате да направите тук…

— Всъщност е съвсем просто — прекъсна я Уин. — Снощи сте казали на приятеля ми, господин Болитар, че не сте говорили с Грег Даунинг от няколко месеца. Но както вече ви казах, имам информация, която противоречи на думите ви. Така че тук има несъвпадение. Несъвпадение, което може да накара хората да ви смятат за не особено честна. Не бих могъл да търпя подобно нещо в „Лок-Хорни Секюритис“. Служителите ми трябва да бъдат с идеална репутация. Поради тази причина бих искал да ми обясните това несъвпадение.

Уин извади пакетче фъстъци от джоба на сакото си. Обели няколко, пусна люспите в друго малко пликче, после постави фъстъците един по един в устата си.

— Откъде знаете, че господин Даунинг се е обаждал в офиса ми? — попита Тъмпър.

— Моля ви — небрежно отвърна Уин, — нека не губим време с излишни неща. Обаждането му е установен факт. Вие го знаете. Аз също. Да минем нататък.

— Не работих миналата събота вечер — каза тя. — Той сигурно се е обадил на някой друг.

Уин се намръщи.

— Почвам да се изморявам от тактиката ви, госпожице Мейсън. Както вече ми признахте, работите в малка фирма. Мога да се обадя на шефа ви, ако искате. Сигурен съм, че той с удоволствие ще каже на господин Уиндзор Хорни Локуд III дали сте били там, или не.

Тъмпър се облегна на стола си, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в мача. „Драконите“ водеха с 24 на 22. Очите й проследиха топката по игрището.