Харлан Кобен - Под прикритие

— Сигурен ли си, че не знаеш имената Лиз Горман, Карла или Сали? — запита Майрън.

Клип отвори уста и я затвори. Не излезе никакъв звук. Той опита отново.

— Убита?

— Да.

— И е била с Грег?

— Той е последният, за когото се знае, че я е видял жива. Отпечатъците му са намерени на местопрестъплението.

— На местопрестъплението?

Гласът на Клип затрепери, а очите му загледаха замаяно.

— Мили боже, кръвта, която намерихте в мазето — каза той. — Трупът е бил в дома на Грег?

— Не. Била е убита в апартамента си в Ню Йорк.

Клип погледна объркано.

— Мислех, че сте открили кръв в мазето на Грег. В детската стая.

— Да. Но тази кръв я няма сега.

— Няма я? — Клип звучеше едновременно озадачен и раздразнен. — Какво искаш да кажеш с това „няма я“?

— Искам да кажа, че някой я е почистил — отговори Майрън и го погледна в очите. — Искам да кажа, че някой е влизал в дома на Грег през последните два дни и се е опитал да се измъкне от гнусен скандал.

Клип се стресна от думите на Майрън. В очите му се появи оживление.

— Мислиш, че съм бил аз?

— Ти си единственият, на когото разказах за кръвта. Ти искаше да запазим откритието в тайна.

— Оставих ти да вземеш решение по въпроса — възрази Клип. — Казах ти, че според мен това би било погрешно, но че ще се съобразя с твоето решение. Разбира се, че искам да избягна скандала. Кой не би искал? Но никога не бих направил нещо подобно. Познаваш ме достатъчно добре, Майрън.

— Клип — каза Майрън, — имам записи от телефонните разговори на убитата. Тя ти е звъняла четири дни преди убийството.

— Какво искаш да кажеш с това „звъняла ми е“?

— Номерът на кабинета ти е на записа.

Клип тръгна да казва нещо, спря, после опита отново.

— Е, може и да е звъняла тук, но това не означава, че е говорила с мен — каза той с твърде неубедителен тон. — Може да е говорила със секретарката ми.

Уин се прокашля. После заговори за първи път, откак бе влязъл в кабинета.

— Господин Арнстайн? — каза той.

— Да.

— Въпреки цялото ми уважение към вас — продължи Уин — трябва да кажа, че лъжите ви вече ни изморяват.

Челюстта на Клип увисна. Беше свикнал да му целуват задника, а не да го наричат лъжец.

— Какво? — запита той невярващо.

— Майрън много ви уважава — отвърна Уин. — Това е чудесно. Хората не си спечелват лесно уважението на Майрън. Но вие познавате убитата. Говорили сте с нея по телефона. Имаме доказателство.

Клип присви очи.

— Какво доказателство?

— Първо, записите на телефонните разговори…

— Но аз току-що ви казах…

— И вашите собствени думи от друга страна — завърши Уин.

Арнстайн доби разтревожено изражение.

— За какво, по дяволите, говорите?

Уин сплете пръсти.

— В началото на разговора Майрън ви попита дали познавате Лиз Горман или една жена на име Карла или Сали. Спомняте ли си това?

— Да. Отговорих му, че не.

— Правилно. После той ви каза, цитирам точните му думи, защото са важни: „Тя е била с Грег в нощта, когато той изчезна“. Странно казано, признавам, но с цел. Спомняте ли си следващите два въпроса, господин Арнстайн?

Клип изглеждаше объркан.

— Не — отговори той.

— Те бяха, и пак ще цитирам точните думи: „Намерихте ли я вече? Къде е тя сега?“.

— Да, и какво от това?

— Нарекохте я „нея“. После казахте „тя“. А Майрън ви попита дали познавате Лиз Горман, или Карла, или Сали. Не е ли по-логично да се приеме от думите му, че той говори за три различни жени? За „тях“, а не за „нея“? Но вие, господин Арнстайн, веднага стигнахте до извода, че тези три имена принадлежат на една и съща жена. Не намирате ли това за странно?

— Какво? — Гневът на Клип се разрази с пълна сила. — Вие наричате това доказателство?

Уин се наведе напред.

— Майрън е доста добре компенсиран за усилията си тук — каза той. — Поради тази причина по принцип бих му препоръчал да продължи да работи за вас. Бих го посъветвал да си гледа собствената работа и да вземе парите ви. Ако искате да обърквате собственото си разследване, кои сме ние, че да се месим? Но Майрън не би ме послушал. Той е любопитен човек. По-лошо, той има силно развито чувство за справедливост дори когато то не е необходимо.

Уин замълча, пое си дъх и отново се наведе напред. Вместо да сплете пръсти, той нежно докосна върховете им един в друг. Всички очи бяха приковани в него.

— Проблемът е — продължи той, — че една жена е била убита. Освен това някой си е играл с важни улики. Някой е изчезнал и може да е убиец или също да е жертва. С други думи, в подобна ситуация е опасно да останеш с вързани очи. Потенциалната загуба надхвърля потенциалната изгода. Като бизнесмен, господин Арнстайн, вие би трябвало да разберете това.