Харлан Кобен - Под прикритие

Имаше причини Уин да е такъв. Майрън погледна към приятеля си и наистина го съжали. От гледна точка на Уин животът бе един дълъг урок за това как да се грижиш за себе си. Резултатите невинаги бяха хубави, но обикновено вършеха работа. Уин не беше убил чувствата си или нещо друго толкова драматично, нито пък беше такъв робот за какъвто му се искаше да го мислят понякога. Просто се бе научил да не се доверява и да не зависи много от другите. Не се интересуваше от много хора, но онези, които го интересуваха, бяха обичани с такава силна обич, каквато малко хора изпитваха. Останалата част от света не означаваше почти нищо за него.

— Ще ти осигуря място близо до Тъмпър — меко каза Майрън.

Уин кимна и спря на паркинга. Майрън съобщи името си на секретарката на Клип. След малко бяха въведени в кабинета му. Калвин Джонсън беше вече там и стоеше от дясната страна на Клип, който седеше зад бюрото си. Днес изглеждаше по-стар. Бузите му бяха по-сиви, а кожата около челюстите изглеждаше по-отпусната. Когато се изправи, го направи със затруднение.

Клип се вгледа в Уин за момент.

— Това сигурно е господин Локуд.

Знаеше за Уин. Отново беше добре подготвен.

— Да — отвърна Майрън.

— Той ни помага с нашия проблем, така ли?

— Да.

Представянията бяха извършени. Ръце бяха стиснати. Задници бяха настанени. Както беше обичайно за него в подобни ситуации, Уин запази мълчание. Очите му оглеждаха внимателно стаята от единия край до другия. Той обичаше да проучи хората, преди да говори с тях, особено в естествената им среда.

— Е — започна Клип, като се насили да се усмихне. — Какво имаме?

— Когато се свърза с мен първия път — започна Майрън, — ти се страхуваше, че може да открия нещо нечисто. Бих искал да знам какво е то.

Клип се опита да си придаде развеселен вид.

— Нищо лично, Майрън — започна той с усмивка. — Но ако знаех какво, нямаше да имам нужда от теб.

Майрън поклати глава.

— Не е достатъчно добро.

— Какво?

— Грег е изчезвал и преди.

— Е, и?

— Тогава не си подозирал нищо нечисто — отговори Майрън. — Защо сега подозираш?

— Казах ти. Идва гласуването на собствениците.

— Това единствената ти грижа ли е?

— Разбира се, че не — отговори Клип. — Тревожа се и за Грег.

— Но никога преди не си наемал човек, който да го търси. От какво се страхуваш сега?

Клип сви рамене.

— Вероятно от нищо. Просто покривам всичките си бази. Защо? Какво си научил?

Майрън поклати глава.

— Ти никога не си покриваш всичките бази, Клип. Ти си рисков играч. Винаги си бил такъв. Виждал съм те да разменяш популярни, доказали се ветерани за неизпробвани младоци. Виждал съм те да рискуваш да се впуснеш в нападение, вместо да се надяваш, че защитата ти ще издържи. Никога не си се страхувал да вървиш по ръба и да рискуваш абсолютно всичко.

Клип се усмихна криво.

— Проблемът с тази стратегия — каза той — е, че можеш и да загубиш. А понякога губиш много.

— Какво изгуби този път? — запита Майрън.

— Все още нищо — отговори Клип. — Но ако Грег не се върне, това може да струва шампионската титла на отбора ми.

— Нямах предвид това. Има и още нещо тук.

— Съжалявам. — Клип разпери ръце. — Наистина не знам за какво говориш. Наех те, защото това беше най-логичната постъпка. Грег изчезна. Вярно е, че е изчезвал и преди, но никога по това време на сезона и никога, когато сме толкова близо до шампионската купа. Това просто не му е присъщо.

Майрън погледна към Уин, който изглеждаше отегчен.

— Познаваш ли една жена на име Лиз Горман? — опита Майрън.

С крайчеца на окото си Майрън видя как Калвин се стяга.

— Не — отговори Клип. — Трябва ли да я познавам?

— А някаква жена на име Карла или Сали?

— Какво? Имаш предвид дали някога съм познавал жена на име…

— Наскоро. Или някоя жена, която има нещо общо с Грег Даунинг?

Клип поклати глава.

— Калвин?

Калвин също поклати глава, но отрицанието му изглеждаше пресилено.

— Защо питаш? — поиска да узнае Клип.

— Защото тя е била с него в нощта, когато е изчезнал.

Клип седна по-изправено и заговори развълнувано.

— Намери ли я? Къде е сега? Може да са заедно.

Майрън отново хвърли поглед към Уин, който му кимна леко. Той също се беше усетил.

— Тя е мъртва — съобщи Майрън.

Цветът на лицето на Клип изчезна. Калвин запази мълчание, но кръстоса крака. Сериозно движение за Фрости.

— Мъртва?

— Убита, за да сме по-точни.

— О, господи…

Очите на Клип запрелитаха от лице на лице, сякаш търсеха някакъв отговор или успокоение. Не намериха нищо.