Харлан Кобен - Под прикритие

Клип не проговори.

— Затова оставете ни да стигнем до същината — каза Уин и разпери ръце. — Знаем, че убитата е говорила с вас. Или споделяте с нас какво ви е казала, или си стискаме ръцете и се разделяме.

— Тя говори първо с мен — обади се Калвин.

Той се размърда неловко на мястото си. Избягваше очите на Клип, макар да нямаше нужда от това. Клип не изглеждаше раздразнен от намесата му. Той потъна дълбоко в креслото си, като балон, който продължаваше да изпуска въздух.

— Използва името Карла — продължи Калвин.

Уин кимна леко и се отпусна на мястото си. Беше изпълнил ролята си. Юздите отново бяха в ръцете на Майрън.

— И какво каза? — запита Майрън.

— Спомена, че имала нещо изобличаващо за Грег. Нещо мръсно. Каза, че можела да го унищожи.

— Какво беше това мръсно нещо?

Клип се намеси.

— Никога не разбрахме — отговори той.

Клип се поколеба за момент. Майрън не беше сигурен дали го направи, за да спечели време, или да си възвърне самообладанието.

— Не исках да те лъжа, Майрън, съжалявам. Просто се опитвах да предпазя Грег.

— Ти също ли говори с нея? — попита Майрън.

Клип кимна.

— Калвин дойде при мен, след като беше говорил с нея. Решихме, че следващия път, когато се обади, и двамата ще участваме в разговора. Тя каза, че искала пари за мълчанието си.

— Колко?

— Двайсет хиляди долара. Трябваше да се срещнем в понеделник вечер.

— Къде?

— Не знам — отговори Клип. — Тя щеше да ни съобщи мястото в понеделник сутрин, но не се обади.

Вероятно защото вече е била мъртва, помисли си Майрън. Умрелите рядко звънят по телефона.

— И въобще не ви каза тайната си?

Клип и Калвин се спогледаха въпросително. Калвин кимна. Клип се обърна към Майрън.

— Нямаше нужда да ни я казва — неохотно каза Клип. — Ние вече я знаехме.

— Какво знаехте?

— Грег играе хазарт. Дължи много пари на някои лоши хора.

— Вече сте знаели за хазарта?

— Да — потвърди Клип.

— Откъде?

— Грег ми каза.

— Кога?

— Преди около месец. Искаше помощ. Винаги съм бил нещо като бащинска фигура за него. Обичам го. Наистина.

Той погледна към Майрън. В очите му се четеше болка.

— Обичам и теб, Майрън. Това прави нещата толкова трудни.

— Какво е трудно?

— Исках да му помогна. Убедих го да потърси професионална помощ.

— Той послуша ли те?

— Започна да се вижда с доктора миналата седмица. Психиатър, който специализира в работа с комарджии. Говорихме и за подписването на договора за реклама — добави той. — За да си плати дълговете.

— Марти Фелдър знаеше ли за хазарта? — попита Майрън.

— Не мога да твърдя със сигурност — отговори Клип. — Докторът ми каза, че комарджиите правят всичко възможно, за да запазят страстта си в тайна. Но пък Марти Фелдър отговаряше за парите на Грег. Ако не знае за хазарта, бих се изненадал.

Зад Клип се виждаше плакатът на отбора. Майрън се вгледа в него за момент. Двамата капитани — ТС и Грег — бяха клекнали най-отпред. Грег се усмихваше широко. ТС беше с типичната си мрачна гримаса.

— Значи, когато ме нае — каза Майрън, — вече си подозирал, че изчезването на Грег може да има нещо общо с хазарта.

— Не.

Клип се замисли за момент, после добави:

— Поне не по начина, по който си мислиш. Никога не съм смятал, че букмейкърът на Грег ще му причини нещо лошо. Вярвах, че сделката с „Форте“ му е спечелила известно време.

— Тогава по какъв начин?

— Тревожех се за разума му — каза Клип, като махна към плаката. — Грег не е най-уравновесеният човек. Чудех се до каква степен напрежението от комарджийските дългове се отразява на не особено здравия му разум. Той обичаше имиджа си, колкото и странно да звучи това. Обичаше да е любимец на запалянковците повече, отколкото парите. Но ако почитателите му научат истината, кой знае как биха реагирали? Затова се чудех дали напрежението не му е дошло прекалено. Да не е откачил напълно.

— А сега, когато тази жена е мъртва — каза Майрън, — какво мислиш?

Клип поклати глава енергично.

— Познавам Грег по-добре от всеки друг. Когато се почувства в капан, той бяга. Не би убил никого. Вярвам това с цялото си сърце. Той не е жесток човек. Научил е опасностите от насилието преди много време.

Известно време никой не проговори. Майрън и Уин чакаха Клип да продължи. Когато той не го направи, Уин каза:

— Господин Арнстайн, имате ли да ни кажете още нещо?

— Не. Това е всичко.

Уин се надигна без повече думи или жестове и напусна кабинета. Майрън сви рамене и тръгна след него.