Харлан Кобен - Под прикритие

— Но защо трябва да звучи негативно? Ако според определението курва е така наречената жена, която се чука с този-онзи, защо не прегърнете термина и с двата крака? Защо издигате тези огради? Защо създавате изкуствени граници? Използвате връзките си с отборите, за да подчертаете независимостта си. Но това всъщност подчертава точно обратното. Показва, че сте неуверена и несигурна.

— И затова съм лицемерка?

— Разбира се. Да се върнем към предложението ми да спите с мен. Или сексът е чисто физически акт, в който случай поведението ми към вас няма нищо общо с него, или пък е нещо повече от физически акт. Кое от двете е?

Тя се усмихна и леко поклати глава.

— Вие сте интересен човек, господин Локуд. Може би ще спя с вас.

— Не е достатъчно.

— Какво?

— Ще го направите просто за да докажете, че греша. А това, скъпа моя, е толкова жалко и неуверено, колкото това, което правите в момента. Но ние се отдалечихме от темата. Вината е моя. Извинете ме. Ще ми разкажете ли за разговора си с Грег Даунинг, или ще ми се наложи да унищожа репутацията ви?

Тя го погледна замаяно. Уин точно това искаше.

— Разбира се, има и трета възможност — продължи той. — Тя е твърде близка до втората. Тоест, освен че репутацията ви ще бъде съсипана, ще бъдете изправена и пред обвинение в убийство.

Очите й се разшириха.

— Какво?

— Грег Даунинг е един от основните заподозрени в разследване на убийство. Ако се открие, че по някакъв начин сте му помогнали, това ще ви направи съучастничка.

Уин замълча за момент и се намръщи.

— Честно казано, не мисля, че окръжният прокурор ще успее да ви осъди. Няма значение. Ще започна с репутацията ви. А после ще видим накъде.

Тъмпър го погледна сериозно.

— Господин Локуд — каза тя.

— Да?

— Идете и си го начукайте.

Уин се надигна.

— Без съмнение това е по-добра възможност от сегашната ми компания — каза той.

После се усмихна и се поклони. Ако имаше шапка, сигурно щеше да я свали.

— Приятен ден.

Уин се отдалечи с вдигната глава. В тази лудост, разбира се, имаше метод. Тъмпър не би проговорила. Той го осъзна почти веднага. Беше и хитра, и лоялна. Опасна, макар и достойна за възхищение комбинация. Но това, което Уин й каза, щеше да я тормози. Дори най-добрите се паникьосват или поне предприемат някакви действия. Той щеше да чака отвън и да я проследи.

Провери таблото с резултата. Беше средата на втората четвъртина. Уин вече не се интересуваше от мача. Но когато стигна до вратата, от високоговорителя се чу глас, който съобщи:

— На мястото на Трой Ериксън влиза Майрън Болитар.

Уин се поколеба. После направи още една стъпка към изхода. Не искаше да гледа. Но спря отново и все още прав погледна към игрището.

Майрън седеше в далечния край на пейката. Знаеше, че няма да играе, но в гърдите му все още гореше предстартовата треска. В младите си години той се бе радвал на напрежението на важните състезания дори когато треската му достигаше почти до парализа. Това вълнение не продължаваше прекалено дълго. След като хванеше случайна топка или вкараше почти невъзможен кош, напрежението изчезваше, а виковете на тълпата му звучаха като далечна музика.

Тази треска не бе част от съществуването на Майрън от повече от десет години и сега той знаеше това, което винаги бе подозирал. Треската беше директно свързана с баскетбола. С нищо друго. Никога не беше изпитвал нещо подобно в бизнеса си или в личния живот. Мислеше, че това усещане ще изчезне с възрастта и зрелостта, когато щеше да проумее, че само един младеж може да вземе дребно нещо като баскетболен мач и да го превърне в събитие от библейска важност. Възрастният човек можеше да види това, което е почти безсмислено да обясняваш на децата — че една провалена училищна забава или един пропуснат кош не означава нищо в бъдещето. И все пак сега, вече в трийсетте си години, Майрън все още чувстваше същото напрежение като в младините си. Усещането не бе изчезнало с възрастта. То просто е спало дълбоко, точно както Калвин го бе предупредил, и е чакало възможността да се събуди. Възможност, която рядко се появяваше.

Бяха ли приятелите му прави? Това наистина ли беше прекалено много за него? Не беше ли оставил цялата история зад себе си? Той забеляза Джесика в публиката. Наблюдаваше играта със съсредоточен поглед. Само тя не изглеждаше притеснена от завръщането му на игрището. Но пък тя не беше част от живота му, когато беше на върха на славата си. Дали жената, която обичаше, не го разбираше или…