Харлан Кобен - Под прикритие

Той спря.

Когато си на пейката, стадионът изглежда малко място. Майрън забеляза Уин, който говореше с Тъмпър. Видя Джесика. Видя и жените и приятелките на другите играчи. А после, влизащи през вратата право срещу него, видя родителите си. Очите му бързо се върнаха на игрището. Той плесна с ръце и извика няколко окуражаващи думи към съотборниците си, като се преструваше на силно заинтересуван от мача. Майка му и баща му. Сигурно бяха провалили цялото си пътешествие.

Майрън рискува да хвърли бърз поглед. Родителите му вече седяха близо до Джесика, в сектора за роднини и близки приятели. Майка му гледаше право в него. Дори от това разстояние той успя да забележи объркания й поглед. Очите на баща му се стрелкаха наоколо, а челюстите му бяха здраво стиснати, сякаш събираше сили, за да погледне към игрището. Майрън ги разбра. Всичко това беше прекалено познато за тях. Той отново отмести поглед.

Леон Уайт излезе от играта и седна на празното място до Майрън. Момчето с кърпите го наметна с анцуга му и му подаде пластмасова бутилка. Леон отпи малко „Геторейд“. Тялото му лъщеше от пот.

— Снощи те видях да говориш с Тъмпър — каза Леон.

— Да.

— Спа ли с нея?

Майрън поклати глава.

— Не, останах си неизчукан.

Леон се засмя.

— Някой казвал ли ти е как е получила прякора си?

— Не.

— Когато прави секс и се въодушеви, има навика да си удря крака. Левият. Винаги левия. Та значи тя лежи на гърба си и ти се трудиш с всичка сила и изведнъж левият й крак започва да чука по леглото. А ти чуваш „тъмп-тъмп“. Загря ли?

Майрън кимна. Беше загрял.

— Та ако тя не направи това, ако не започне да удря с крак, значи не си свършил работата като хората. Не смееш да си покажеш физиономията пред останалите. Ходиш с наведена глава.

Леон се замисли за момент, после добави:

— Това си е сериозна традиция.

— Като паленето на свещи на Коледа — каза Майрън.

Леон се засмя.

— Е, не съвсем същото.

— Ти бил ли си с нея, Леон?

— Естествено. Веднъж — отговори той, после бързо добави: — Но това беше, преди да се оженя.

— Откога си женен?

— Ние с Фиона сме заедно малко повече от година.

Сърцето на Майрън прескочи. Фиона. Името на жената на Леон беше Фиона. Той погледна към публиката и към лъскавата, закръглена блондинка. Фиона започваше с Ф.

— Болитар!

Майрън вдигна поглед. Дони Уолш.

— Да?

— Влизаш на мястото на Ериксън — каза Уолш с груб тон, сякаш бързаше да изплюе думите си. — Поемаш Кайли.

Майрън погледна към треньора объркано, сякаш му говореше на суахили. Беше втората четвъртина. Резултатът беше сигурен.

— Какво, по дяволите, чакаш, Болитар? Влизай. Веднага. — Леон го плесна по гърба. — Върви, човече.

Майрън се изправи. Краката му бяха сковани. В главата му мисли за убийство и изчезване се въртяха като прилепи на светло. Опита се да преглътне, но устата му беше пресъхнала. Изтича към масата на говорителя. Без да мисли, смъкна анцуга си като змия, която сменя кожата си. Кимна към говорителя.

— На мястото на Ериксън — каза Майрън.

Десет секунди по-късно звънецът иззвъня и говорителят съобщи:

— На мястото на Трой Ериксън влиза Майрън Болитар.

Майрън влезе и махна на Ериксън. Съотборниците му изглеждаха изненадани, че го виждат. Ериксън каза:

— Заеми се с Уолъс.

Реджи Уолъс. Един от най-добрите стрелци в НБА. Майрън застана до него и се приготви. Уолъс го погледна с развеселена усмивка.

— Внимание ББМ — извика Реджи Уолъс подигравателно. — Всички нащрек за ББМ.

Майрън погледна към ТС.

— Какво е ББМ? — запита той.

— Бавно бяло момче — отговори ТС.

— Аха.

Всички други дишаха тежко и бяха покрити с пот. Майрън се почувства скован и неподготвен. Очите му се заковаха върху Уолъс. Някакво движение в публиката привлече погледа му и той вдигна очи. Уин стоеше до един от изходите с кръстосани ръце. Очите им се срещнаха за миг. Уин му кимна леко. Чу се свирката. Играта започна.

Реджи Уолъс веднага започна да се заяжда с него.

— Сигурно се шегуваш — каза той. — Старче, ще те направя моята женичка.

— Първо обаче вечеря и кино — отвърна Майрън.

Уолъс погледна към него.

— Кофти отговор, старче.

Нямаше смисъл да спори.

Уолъс се приведе и поклати глава.

— Мамка му. Със същия успех можеше да ме покрива и баба ми.

— Особено след като ти трябва нова жена — каза Майрън.

Уолъс го изгледа сериозно и кимна.

— Това беше по-добро — каза той.

„Пейсърс“ поеха топката. Уолъс се опита да блокира Майрън под коша. Това беше хубаво. Физически контакт. Нищо не разчупваше стоманените окови така, както борбата за позиция. Телата им се удариха едно в друго с глух шум. Уолъс се опита да се освободи, бутайки се назад, но Майрън се държеше здраво, притиснал коляно в гърба му.