Харлан Кобен - Под прикритие

Майрън си замълча. Не възнамеряваше да разказва на този боклук историята на живота си.

— Това е лошо като алкохола или хероина — продължи господин Б. — Не могат да се спрат. Дори в някои отношения е по-лошо. Хората пият и взимат наркотици, за да избягат от отчаянието. Хазартът също има този елемент, но освен това той ти предлага и дружелюбната ръка на надеждата. Винаги, когато играеш, се надяваш. Винаги вярваш, че следващият ти залог ще обърне нещата. Това е параграф двадесет и две. Ако имаш надежда, продължаваш да играеш. А ако играеш, винаги има надежда.

— Много дълбоко — каза Уин. — Хайде да се върнем на Грег Даунинг.

— Простичко казано, Грег престана да си плаща сметките. В момента дългът му е над половин милион. Започнах да го притискам. Каза ми, че е разорен, но да не се тревожа, защото щял да сключва някаква много изгодна сделка за реклама, която щяла да му донесе милиони.

Сделката с „Форте“, помисли си Майрън. Внезапната промяна на мнението на Грег относно рекламата сега изглеждаше съвсем обяснима.

— Попитах го кога ще пристигнат мангизите от рекламата. Каза ми след около шест месеца. Шест месеца? С половин милион дълг, който непрекъснато расте? Казах му, че това не е достатъчно. Че ще трябва да ми плати сега. Той отговори, че нямал парите. Затова поисках да ми покаже, че е добре настроен към мен.

Майрън знаеше какво означава това.

— Губил е точки нарочно — каза той.

— Грешиш. Трябваше да загуби точки. Залозите бяха, че „Драконите“ ще спечелят с поне осем точки над Шарлът. Даунинг щеше да направи така, че да спечелят с по-малко от осем. Не беше кой знае какво.

— Той съгласи ли се?

— Разбира се. Мачът беше в неделя. Заложих цял тон на Шарлът. Цял тон.

— А Грег не игра — завърши Майрън вместо него.

— Точно така — потвърди господин Б. — „Драконите“ спечелиха с дванайсет точки. Добре, чух, че Грег се контузил. Така казват вестниците. Случайна контузия, която не е негова вина. Не ме разбирайте погрешно. Той все още е отговорен за онова, което загубих. Защо пък аз трябва да плащам заради контузията му?

Господин Б замълча за момент, за да види дали останалите са съгласни с логиката му. Никой не си направи труда да му отговори.

— Затова зачаках Даунинг да ми се обади, но той не го направи. Вече ми дължи близо два милиона. Уин, знаеш, че не мога просто да седя и да търпя подобно нещо, нали?

Уин кимна.

— Кога за последен път ти е плащал Грег? — запита Майрън.

— Преди доста време. Не съм сигурен. Пет-шест месеца може би.

— Нищо по-ново?

— Нищо.

Поговориха още малко. Есперанца, Голямата Синди, Защитния панталон и Тухлената стена се върнаха в стаята. Уин и господин Б смениха темата и заговориха за общи познати, които се занимават с бойни изкуства. Няколко минути по-късно господин Б и антуражът му си тръгнаха. Когато вратата на асансьора се затвори, Голямата Синди се обърна и се усмихна широко на Есперанца. После започна да подскача наоколо. Подът се разтресе.

Майрън погледна въпросително към Есперанца.

— Онзи едрият — каза Есперанца. — Който беше с нас в другата стая.

— И какво за него?

— Поиска телефонния номер на Синди.

Голямата Синди продължаваше да подскача като радостно дете. Вероятно обитателите на етажа под тях вече търсеха укритие, уплашени от земетресение. Майрън се обърна към Уин.

— Обърна ли внимание, че Грег не е плащал нищо от месеци? — запита той.

Уин кимна.

— Очевидно петдесетте хиляди долара, които е изтеглил преди изчезването си, не са отишли за изплащане на комарджийските му дългове.

— За какво тогава са били?

— За да се покрие някъде.

— Значи поне четири дни преди изчезването си той е знаел, че ще се крие — отбеляза Майрън.

— Така изглежда.

Майрън се замисли за момент.

— Тогава времето на убийството не може да бъде просто съвпадение. Ако Грег е планирал да изчезне, не е съвпадение, че е избягал в деня, когато Лиз Горман е била убита.

— Да, съмнително е — съгласи се Уин.

— Мислиш ли, че Грег я е убил?

— Уликите сочат натам — отговори Уин. — Споменах ти, че парите идват от сметка, за която се е грижил Марти Фелдър. Вероятно той има някакъв отговор.

Майрън се зачуди дали е така. Голямата Синди внезапно спря да подскача, прегърна Есперанца и затананика. Младежка любов.

— Ако Фелдър е знаел, че Грег ще се крие — каза Майрън, — защо тогава е оставил всички онези съобщения на телефонния му секретар?

— Вероятно за да ни насочи по фалшива следа. Или пък не е знаел за намеренията на Грег.