Харлан Кобен - Под прикритие

— Престани да я наричаш така.

Есперанца махна с ръка пренебрежително.

— Щеше ли да помислиш такова нещо, или не?

— При тези обстоятелства — не — отговори Майрън. — Значи, за да може хипотезата ми да издържи…

— Защитникът на Грег трябва да е знаел за убийството — довърши тя вместо него. — Той или тя трябва също така да е знаел, че Грег е намесен в това по някакъв начин.

В главата на Майрън се завъртяха хиляди вероятности.

— Мислиш, че Грег я е убил — каза той. — Смяташ, че се е върнал в дома си след убийството и е оставил следи от престъплението — например кръвта в мазето. После е изпратил защитника си в къщата, за да покрие следите.

Есперанца направи гримаса.

— Откъде, по дяволите, ти дойде това наум?

— Аз просто…

— Въобще не мисля подобно нещо — прекъсна го Есперанца.

Тя взе телбода, закачи страниците от факса и продължи:

— Ако Грег е изпратил някого, за да се отърве от уликите, оръжието също щеше да изчезне.

— Така е. Добре де, какво тогава?

Есперанца сви рамене и огради част от факса с червен маркер.

— Ти си великият детектив. Ти трябва да откриеш отговора.

Майрън се замисли. Още един отговор — и се молеше да не е верен — се появи в главата му.

— Има и друга възможност — каза той.

— Каква?

— Клип Арнстайн.

— Какво за него?

— Разказах му за кръвта в мазето — отговори Майрън.

— Кога?

— Преди два дни.

— Как реагира?

— Доста се стресна. Той също има мотив — всеки скандал ще унищожи шансовете му да запази управлението на „Драконите“. По дяволите, нали точно затова ме назначи. За да се запазят в тайна проблемите. Никой друг не знаеше за кръвта в мазето.

Майрън замълча, облегна се назад и отново се замисли.

— Разбира се, нямах възможност да кажа на Клип за убийството на Лиз Горман. Той дори не знаеше, че кръвта не е на Грег. Знаеше само, че в мазето има кръв. Би ли стигнал чак дотам заради това? Би ли рискувал да покрие всичко, ако не е знаел за Лиз Горман?

Есперанца се усмихна леко.

— Може да знае повече, отколкото си мислиш — каза тя.

— Какво те кара да кажеш подобно нещо?

Тя му подаде факса.

— Това е списък на телефонните обаждания, направени от обществения телефон в ресторант „Паркова гледка“ — каза тя. — Вече проверих в компютърния указател. Виж номера, който оградих с червено.

Майрън взе факса. Обаждане, продължило двайсет минути, направено от ресторант „Паркова гледка“ четири дни преди изчезването на Грег. Телефонният номер на Клип.

— Лиз Горман е звъняла на Клип? — Майрън погледна объркано към Есперанца. — Какво, по дяволите, става?

Тя сви рамене.

— Попитай Клип.

— Знаех, че крие нещо от мен — продължи Майрън, — но не разбирам. Къде е мястото на Клип в това уравнение?

— Аха — изсумтя Есперанца и подреди няколко документа на бюрото си. — Слушай, имам сума ти работа. Имам предвид работа като за спортни агенти. Ти имаш мач довечера, нали?

Майрън кимна.

— Можеш да попиташ Клип тогава. Бездруго тук само се въртим в кръг.

Майрън отново огледа факса.

— Набиват ли ти се някакви други номера? — запита той.

— Не още — отговори Есперанца. — Но искам да поговорим за нещо друго за минута.

— Какво?

— Имам проблем с един клиент.

— С кого?

— Джейсън Блеър.

— Какъв е проблемът?

— Писнало му е — каза тя. — Не е доволен, че аз се занимавам с делата му. Каза, че е наел теб, а не „някаква оскъдно облечена секретарка с хубав задник“.

— Така ли каза?

— Да. Хубав задник. Въобще не забеляза краката ми — отвърна Есперанца и поклати глава.

Майрън се усмихна.

— И какво стана? — запита той.

Зад тях издрънча звънецът на асансьора. Само един от асансьорите спираше на тази част от етажа. Вратата му се отваряше директно в приемната на „Спортно представителство МБ“. Елегантна работа. Или поне така казваха. Когато вратата се отвори, от асансьора излязоха двама мъже. Майрън веднага ги позна. Тухлената стена и Защитния панталон. И двамата бяха въоръжени. Насочиха пистолетите си към Майрън и Есперанца. Господин Б влезе след тях бавно, сякаш току-що го бяха поканили на шоуто на Джей Лено. Широка усмивка, махване към публиката.

— Как е коляното, Майрън? — запита той.

— По-добре от вана ти.

Господин Б се усмихна.

— Този Уин — каза той. — Този човек винаги е пълен с изненади. Откъде знаеше кога да ни удари?

Нямаше причина да крие.

— Мобифоните ни бяха включени — отговори Майрън.