Харлан Кобен - Под прикритие

Бейзболната бухалка беше покрита с кръв.

Когато Майрън се върна в офиса, Есперанца седеше зад бюрото в приемната.

— Къде е Голямата Синди? — запита Майрън.

— Обядва.

Пред очите на Майрън проблесна образът на колата на Фред Флинтстоун, преобръщаща се от тежестта на ребрата от динозавър.

— Уин ми разказа какво става — каза Есперанца.

Беше облечена в морскосиня блуза, отворена на врата. Златно сърце на тънка верижка висеше гордо на фона на тъмната й кожа. Вечно рошавата й коса се беше заплела леко в големите обици халки. Тя побутна косата си назад.

— Е, какво стана в къщата?

Майрън й разказа за почистеното мазе и бейзболната бухалка. Обикновено Есперанца обичаше да прави и други неща, докато слушаше. В момента обаче не правеше нищо. Седеше вторачена в очите му. Погледът й беше толкова напрегнат, че човек просто трябваше да отмести очи от него.

— Не съм сигурна, че разбирам — каза тя. — Ти и Уин сте намерили кръв в мазето преди два дни.

— Точно така.

— След това някой е почистил кръвта, но е оставил оръжието, с което е извършено убийството?

— Така изглежда.

Есперанца се замисли за момент.

— Може ли да е била прислужницата?

— Полицията вече провери това. Прислужницата не е идвала от три седмици.

— Имаш ли някаква идея?

Майрън кимна.

— Някой се опитва да натопи Грег. Това е единственото логично обяснение.

Тя повдигна вежди скептично.

— Като първо омаже всичко с кръв, а после го почисти?

— Не. Хайде да започнем отначало — каза Майрън, като взе стол и седна срещу нея.

Беше премислял историята през целия път и сега искаше и друг да я чуе. В левия ъгъл факсът изпищя. Майрън изчака звукът да затихне.

— Добре — каза той. — Първо ще приемем, че убиецът е знаел за срещата на Грег с Лиз Горман в онази нощ. Може да ги е проследил, може да ги е чакал близо до апартамента й. Знаел е, че са заедно. Това е важното.

Есперанца кимна и се изправи. Отиде до факса и провери пристигналия документ.

— След като Грег си тръгва, убиецът убива Лиз Горман и тъй като знае, че Даунинг е подходящата изкупителна жертва, взима малко кръв от местопрестъплението и я занася в дома на Грег. Това би събудило подозрения. А за да довърши работата, взима и оръжието и го слага зад сушилнята.

— Но ти току-що каза, че кръвта била почистена — напомни му Есперанца.

— Да. Ето къде нещата се заплитат. Да предположим например, че аз искам да предпазя Грег Даунинг. Влизам в дома му и намирам кръвта. Не забравяй, че искам да го предпазя от обвинение в убийство. Как бих постъпил?

— Ще почистиш кръвта — отговори Есперанца.

— Точно така.

— О, благодаря. Ще получа ли награда за досетливостта? Давай нататък.

— Просто трябва да ме изтърпиш за малко, съгласна ли си? Значи виждам кръвта и я почиствам. Но ето сега е важната част — първия път, когато бях в къщата, не видях никаква бухалка. Това не е само пример. Това е действителността. Ние с Уин видяхме само кръвта в мазето. Никаква бейзболна бухалка.

— Чакай малко — каза Есперанца. — Искаш да кажеш, че някой е почистил кръвта в мазето, за да предпази Грег от обвинение в убийство, но не е знаел за бухалката?

— Да.

— Кой?

— Не знам.

Есперанца поклати глава. Върна се до бюрото и натисна няколко клавиша на клавиатурата на компютъра.

— Не се връзва — каза тя.

— Защо не?

— Представи си, че съм лудо влюбена в Грег Даунинг — каза тя, като тръгна отново към факса. — В къщата му съм. По някаква причина, която дори не мога да си представя, влизам в мазето. Всъщност няма значение къде съм. Може да съм в собствения си апартамент. Или пък в твоя. Може да съм навсякъде.

— Добре.

— Виждам кръв на пода или по стените или където и да е.

Есперанца замълча за момент и го погледна.

— Какъв е логичният извод, до който ще стигна? — добави тя.

Майрън поклати глава.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Тя се замисли за секунда.

— Представи си, че сега си тръгваш оттук — започна тя. — Връщаш се в апартамента на кучката.

— Не я наричай така.

— Представи си, че влизаш вътре и намираш кръв по стените. Каква ще е първата ти реакция?

Майрън кимна бавно. Сега разбра накъде отиват нещата.

— Ще се притесня за Джесика — отговори той.

— А втората ти реакция? След като разбереш, че тя е добре?

— Предполагам, че любопитство. Чия е кръвта? Как се е озовала там? Нещо такова.

— Да — съгласи се Есперанца. — Надали щеше да си помислиш: „О, господи, я да взема да почистя, преди да обвинят кучката, че е убила някого“.