Харлан Кобен - Под прикритие

Бандитът се усмихна.

— Умно наистина — каза той. — Впечатлен съм.

Господин Б носеше прекалено лъскав костюм и розова вратовръзка. На ризата му имаше монограм „Г-н Б“. Очевидно доста си харесваше прякора. Дебела златна гривна, която приличаше на въже, украсяваше дясната му китка.

— Как стигнахте дотук? — попита Майрън.

— Мислиш ли, че няколко смотани пазачи могат да ни спрат?

— Все пак бих искал да знам — настоя Майрън.

Господин Б сви рамене.

— Обадих се в „Лок-Хорни Секюритис“. Казах им, че търся нов финансов съветник за милионите ми. Нетърпелив млад селяндур ми каза веднага да се кача. Натиснах копчето за дванадесетия етаж вместо за петнадесетия. И ето ме тук.

Той се усмихна на Есперанца.

— И кое е това красиво същество? — запита той, като намигна.

— О, боже — каза Есперанца, — коя жена не обича да я наричат същество?

Господин Б отново се засмя.

— Малката дама има кураж — каза той. — Това ми харесва. Наистина ми харесва.

— Не ми пука дали ти харесва — каза Есперанца.

Още смях.

— Мога ли да ви помоля за нещо, госпожице…

— Мъни Пени — довърши тя вместо него.

Каза го с най-добрата си имитация на Шон Конъри.

Нов смях от страна на господин Б. Този човек ужасно приличаше на хиена.

— Бихте ли повикала Уин тук? И включете микрофона на телефона, ако нямате нищо против. Кажете му да дойде невъоръжен.

Есперанца погледна към Майрън, който кимна. Тя набра номера.

— Говорете — каза Уин от другата страна.

— Някакъв изрусен кретен с изкуствен тен иска да те види — каза Есперанца.

— А, очаквах го — отвърна Уин. — Здрасти, господин Б.

— Здрасти, Уин.

— Предполагам, че си в добре въоръжена компания.

— Така е, Уин — отговори господин Б. — Ако се опиташ да направиш някоя дивотия, приятелите ти няма да излязат оттук живи.

— Няма да излязат живи? — повтори Уин. — Очаквах нещо по-добро от теб. Наистина. Ще сляза след секунда.

— Ела без оръжие, Уин.

— Никакъв шанс. Но няма да има насилие. Обещавам ти.

Телефонът изщрака. Няколко секунди всички се оглеждаха един друг, сякаш се чудеха кой ще заговори първо.

— Нямам му доверие — каза господин Б и махна на Тухлената стена. — Заведи момичето в другата стая. Скрийте я зад бюро или нещо такова. Ако чуеш стрелба, пръсни й черепа.

Тухлената стена кимна.

Господин Б се обърна към Защитния панталон.

— Дръж пистолета си насочен към Болитар — каза той.

— Добре.

Господин Б извади собствения си пистолет. Когато асансьорът пристигна, той приклекна и се прицели. Вратата се отвори, но не беше Уин. От асансьора, подобно на динозавър, който излиза от яйцето си, излезе Голямата Синди.

— Мили боже — възкликна Защитния панталон. — Какво, по дяволите, е това?

Голямата Синди изръмжа.

— Коя е тя, Болитар? — запита господин Б.

— Новата ми секретарка.

— Кажи й да чака в другата стая.

Майрън й кимна.

— Всичко е наред. Есперанца е там — каза й той.

Синди отново изръмжа, но го послуша. Мина покрай господин Б на път към кабинета на Майрън. Пистолетът му приличаше на детска играчка до нея. Тя отвори вратата, изръмжа още веднъж и влезе.

Тишина.

— Мили боже — повтори Защитния панталон.

Минаха около трийсет секунди, преди асансьорът да издрънчи за пореден път. Господин Б отново приклекна и се прицели. Вратата се отвори. Уин излезе от асансьора. Доби леко раздразнен вид, когато видя насочения към него пистолет. Тонът му беше рязък.

— Казах ти, че няма да има насилие — каза той.

— Имаш информация, от която се нуждаем — каза господин Б.

— Наясно съм с това — отговори Уин. — Сега прибери оръжието и да поговорим като цивилизовани хора.

Бандитът продължаваше да държи Уин под прицел.

— Въоръжен ли си? — попита той.

— Разбира се.

— Дай ми оръжието си.

— Не — отговори Уин. — И не е оръжие, а оръжия. Множествено число.

— Казах…

— Чух те, Орвил.

— Не ме наричай така.

Уин въздъхна отегчено.

— Добре, господин Б — каза той и поклати глава. — Правиш това много по-трудно, отколкото трябва да бъде.

— Това пък какво означава?

— Означава, че за интелигентен човек прекалено често забравяш, че грубата сила не е единственото решение. Има положения, които изискват ограничения.

Уин изнася лекция относно ограниченията, помисли си Майрън. Какво щеше да е следващото? Ксавиера Холандер да изнася лекции по моногамия?

— Помисли за това, което вече направи — продължи Уин. — Първо, хващаш двама аматьори да набият Майрън…