Харлан Кобен - Под прикритие

— Какво?

— Изследвахме малко от кръвта.

— Ние? Кои, по дяволите, сте… — изръмжа детективът, после изохка. — Мили боже, само не ми казвай, че оня излъскан психопат участва във всичко това.

Да познаваш Уин означаваше да го обичаш.

— Бих искал да направя малка сделка — каза Майрън.

— Каква сделка?

— Ще ми кажеш каква е кръвната група в доклада от аутопсията. А аз ще ти кажа каква група е кръвта, която намерихме в мазето.

— Майната ти, Болитар. Мога да арестувам скапания ти задник заради унищожаване на улики от полицейско следствие.

— Какво унищожаване? А и тогава все още нямаше следствие.

— Все пак мога да те арестувам за влизане с взлом.

— Ако успееш да го докажеш. И ако Грег е наоколо, за да ме обвини. Виж, Роли…

— АБ положителна — обади се Крински, пренебрегна мрачния поглед на Димонти и продължи: — Доста рядка група. Четири процента от населението.

И двамата полицаи насочиха вниманието си към Майрън, който кимна и каза:

— АБ положителна. Същата е.

Димонти вдигна ръце и загледа объркано.

— Я чакай малко. Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш? Да не смяташ, че е била убита тук и после преместена?

— Не смятам нищо — отвърна Майрън.

— Защото нямаше никакви следи, че тялото е местено — продължи Димонти. — Абсолютно никакви. Не че сме търсили такива. Но кръвта… Имам предвид, ако е била убита тук, в апартамента й нямаше да има толкова много кръв. Видя какво беше там, нали?

Майрън кимна.

Очите на Димонти се въртяха безцелно. Майрън почти можеше да види препускането на мислите из главата му.

— Знаеш какво означава това, нали, Болитар?

— Не, Роли. Защо не ми обясниш?

— Означава, че убиецът се е върнал тук след убийството. Това е единственото обяснение. И знаеш към кого сочи това, нали? Към твоя приятел Даунинг. Първо намираме отпечатъците му в апартамента на жертвата…

— Това пък какво е?

Димонти кимна.

— Точно така. Отпечатъците на Даунинг бяха на касата на вратата.

— Но не вътре?

— Да, вътре. На вътрешната страна на касата.

— Но никъде другаде?

— Какво от това, по дяволите? Отпечатъците доказват, че е бил в апартамента. От какво още се нуждаеш? Както и да е, сигурно е станало така — каза Димонти, като пъхна нова клечка за зъби в устата си. — Даунинг я убива. Връща се в къщата си, за да си събере багажа или нещо такова. Бърза, затова оставя бъркотията в мазето. После изчезва. Няколко дни по-късно се връща и почиства.

Майрън поклати глава.

— Защо въобще е слизал тук, в мазето?

— Пералното помещение — отговори Димонти. — Слязъл е тук, за да изпере дрехите си.

— Пералното помещение е горе до кухнята — каза Майрън.

Димонти сви рамене.

— Е, може да е искал да си вземе куфар.

— Куфарите са в гардероба в спалнята. Това е само детска стая, Роли. Защо му е да слиза тук?

Това спря Димонти за момент, също и Майрън. Цялата история изглеждаше крайно нелогична. Възможно ли е Лиз Горман да е била убита тук и после завлечена в апартамента й в Манхатън? Не изглеждаше вероятно, особено като се имат предвид уликите. Може ли да е била наранена тук?

Налагаше се сериозно мислене.

Може нападението да е започнало тук. Може да е имало борба в мазето. По време на укротяването на Лиз Горман може да се е проляла малко кръв. А после? Дали убиецът я е напъхал в колата си, за да я закара до Манхатън? А после? На сравнително оживена улица убиецът паркира колата си, влачи нараненото тяло по стълбите, влиза в апартамента й и я убива?

Имаше ли въобще някаква логика в това?

Отгоре се чу вик.

— Детектив! Намерихме нещо! Бързо!

Димонти облиза устни.

— Включи камерата — обърна се той към Крински.

Искаше да запише важните моменти точно както Майрън го бе посъветвал.

— Остани тук, Болитар — каза Димонти. — Нямам желание после да ми се налага да обяснявам защо грозната ти мутра е запечатана на филма.

Майрън ги последва, но на дискретно разстояние. Крински и Димонти се качиха по стълбите към кухнята. Завиха наляво. Пералното помещение. Жълти найлонови тапети на бели пиленца покриваха стените. Вкусът на Емили? Надали. Познавайки Емили, човек би помислил, че тя най-вероятно дори не знае как изглежда пералното помещение.

— Ето тук — каза някой.

Майрън остана назад. Видя, че сушилнята беше дръпната напред от стената. Димонти се наведе и погледна зад нея. Крински се преви отгоре, за да се увери, че всичко се записва. Димонти се изправи. Опитваше се да си придаде сериозен вид — тържествуващата му усмивка нямаше да изглежда добре на филма, но му беше адски трудно. Той сложи чифт гумени ръкавици и вдигна предмета нагоре.