Харлан Кобен - Под прикритие

— Вероятно защото барът е на майната си. Както ти каза, Лиз Горман не би искала да се показва много по публични места. А подобен бар става за това.

Уин леко потропа с пръсти по бюрото.

— Но ти, приятелю, забравяш нещо друго.

— Какво?

— Женските дрехи в дома на Грег — отговори Уин. — Разследването ти ни накара да стигнем до извода, че Даунинг е имал любовница, която е пазил в тайна. Въпросът е защо? Защо трябва да пази в тайна любовните си връзки? Единственото възможно обяснение е, че любовницата е била прочутата Лиз Горман.

Майрън не беше сигурен какво да мисли. Одри беше срещнала Грег в ресторант с някаква жена, която не подхождаше на описанието на Лиз Горман. Но това пък какво означаваше? Може да е била съвсем друга жена. Може да е било нещо съвсем невинно. Или пък друга любовна връзка, кой знае? Така или иначе Майрън не можеше да повярва в романтичната връзка между Грег Даунинг и Лиз Горман. Нещо не се връзваше.

— Сигурно има начин да открием името от екрана и истинската самоличност на потребителя — каза той. — Да се убедим поне, че отговаря на Лиз Горман или някой от псевдонимите й.

— Ще видя какво мога да направя. Нямам никакви контакти с Америка Онлайн, но сигурно познавам някого, който има.

Уин се завъртя и отвори вратата на минибара. Подхвърли на Майрън кутия „Ю-Ху“, а на себе си сипа светла бира. Уин пиеше само светла бира.

— Трудно ми беше да открия парите на Грег — каза той. — Не съм сигурен, че са много.

— Това съвпада с казаното от Емили.

— Както и да е — продължи Уин. — Открих едно солидно теглене.

— Колко?

— Петдесет хиляди в брой. Отне ми доста време, защото парите са изтеглени от една сметка, която Мартин Фелдър поддържа за него.

— Кога ги е изтеглил?

— Четири дни преди да изчезне — отговори Уин.

— Дали е решил да си плати комарджийските дългове?

— Възможно е.

Телефонът на Уин иззвъня. Той го вдигна и каза:

— Говорете. Добре, свържи ме.

Две секунди по-късно подаде телефона на Майрън.

— За мен ли е? — запита той.

Уин го изгледа безизразно.

— Не — отговори той. — Давам ти телефона, защото е прекалено тежък за мен.

Всички са големи умници. Майрън взе слушалката.

— Ало? — каза той.

— Долу те чака полицейска кола — излая Димонти. — Веднага си заведи задника при нея.

— Какво става?

— Аз съм в шибания дом на Даунинг, това става. Само дето не направих свирка на съдията, за да получа разрешение за влизане там.

— Страхотен си, Роли.

— Не се ебавай с мен, Болитар. Каза ми, че в къщата имало кръв.

— В мазето — поправи го Майрън.

— Е, аз в момента съм в мазето — каза Димонти. — И то е чисто като бебешко дупе.

Мазето наистина беше чисто. Нямаше кръв никъде.

— Трябва да има все някакви следи — каза Майрън.

Клечката за зъби на Димонти изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се счупи между стиснатите му зъби.

— Следи? — повтори детективът.

— Да. С микроскоп или нещо такова.

— С микро… — заекна Димонти със зачервено лице и разпери ръце. — Каква работа, по дяволите, ще ми свършат следи? Не доказват абсолютно нищо. Не можеш да изследваш следи.

— Ще докажат, че е имало кръв.

— Е, и какво? — изкрещя Димонти. — Мини с микроскоп из която и да е къща в Америка и със сигурност ще откриеш следи от кръв. На кого, мамка му, му пука?

— Не знам какво да ти кажа, Роли. Кръвта си беше тук.

Из къщата се ровеха пет ченгета от лабораторията. Бяха без униформи и в немаркирани коли. Крински също беше тук. Видеокамерата в ръката му не работеше в момента. Под мишницата си стискаше кафяв плик. Майрън му махна.

— Това докладът на съдебния лекар ли е? — запита той.

Роланд Димонти застана пред Майрън, за да блокира гледката му.

— Това не е твоя работа, Болитар.

— Знам за Лиз Горман, Роли.

Клечката за зъби падна на пода.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

— Не е важно.

— Да бе, не е. Какво още знаеш? Ако криеш нещо от мен, Болитар…

— Не крия нищо, но смятам, че мога да помогна.

Димонти присви очи. Сеньор Подозрителност.

— Как да помогнеш?

— Просто ми кажи кръвната група на Горман. Това е всичко, което искам да знам. Кръвната й група.

— Защо, по дяволите, да ти казвам?

— Защото не си чак толкова тъп, Роли.

— Не ми пробутвай тия глупости. Защо искаш да знаеш?

— Помниш разказа ми за кръвта в мазето, нали? — запита Майрън.

— Да.

— Е, не ти разказах абсолютно всичко.

Димонти се вторачи в него.