Харлан Кобен - Под прикритие

— Точно така. Работил ли си по техния случай с ФБР?

— Не, никога.

Но помнеше. Майрън и Уин бяха работили по случаи от особено естество: строго секретни и с нужда от работа под прикритие. Бяха идеални в подобни ситуации. Кой би заподозрял, че бивша баскетболна звезда и богат наследник са агенти под прикритие? Можеха да се движат из каквито кръгове си поискат и да не възбудят абсолютно никакво подозрение. Майрън и Уин не трябваше да си създават легенди — действителността беше най-добрата. Но Майрън никога не бе работил на щат във ФБР. Техният любимец беше Уин. Майрън беше повече помощник, когото Уин викаше, когато смяташе, че това е наложително.

Но, разбира се, Майрън знаеше за бригадата „Рейвън“. Много хора, които помнеха екстремизма през шейсетте, ги познаваха. Основани от обаятелен лидер на име Коул Уайтман, Гарваните бяха една от революционните групи по онова време. Напомняха на Освободителната армия, отвлякла Пати Хърст. Гарваните също опитаха да извършат сериозно отвличане, но жертвата загина. Групата мина в нелегалност. Бяха четирима. Въпреки усилията на ФБР четиримата бегълци, включително Коул Уайтман, който с русата си като на Уин коса и тузарски произход никак не приличаше на екстремист, останаха неоткрити вече почти четвърт век.

Странните въпроси на Димонти относно радикални политически възгледи и „перверзни типове“ вече не изглеждаха толкова странни.

— Жертвата една от Гарваните ли е била? — запита Майрън.

— Не мога да кажа.

— Няма нужда — отвърна Майрън. — Знам, че е била Лиз Горман.

Ново кратко колебание.

— Откъде, по дяволите, знаеш това?

— Огромните гърди — отговори Майрън.

— Какво?

Лиз Горман, пламенна червенокоса хубавица, беше една от основателките на бригадата. По време на първата им мисия — провален опит да изгорят химическата лаборатория в университета — полицията беше дочула кодовото й име: МД. По-късно се разбра, че членовете на бригадата са я наричали МД, съкратено от „мечтата на дърводелеца“, защото била „плоска като дъска и лесна за връткане“. Радикалите през шейсетте, въпреки така наречените им прогресивни идеи, бяха някои от най-големите сексисти. Сега вече огромните изкуствени гърди можеха да бъдат обяснени. Всички, които Майрън бе разпитвал, си спомняха поне едно нещо за Карла — размера на бюста й. Лиз Горман беше прочута с плоската си гръд. Каква по-добра маска от огромни гърди?

— ФБР и ченгетата си сътрудничат по този случай — каза Хигинс. — Опитват се да задържат нещата в тайна за известно време.

— Защо?

— Поставили са квартирата й под наблюдение. Надяват се, че някой от другите членове на бригадата може да се отбие там.

Майрън напълно занемя. Беше искал да научи повече за загадъчната жена и сега го научи: тя беше Лиз Горман, прочутата радикалка, която никой не бе виждал от 1975 година. Маскировките, многобройните паспорти, изкуствените гърди — всичко вече беше получило обяснение. Тя не е била търговец на дрога, а просто бегълка от правосъдието.

Но ако Майрън се надяваше, че ако научи истината за Лиз Горман, това ще помогне за собственото му разследване, грешеше. Каква връзка можеше да съществува между Грег Даунинг и Лиз Горман? Как един професионален баскетболист се беше замесил с издирвана екстремистка, която беше минала в нелегалност, когато Грег беше още дете? Не можеше да се намери никакво обяснение.

— Колко са свили по време на обира? — запита Майрън.

— Трудно е да се каже — отговори Хигинс. — Около петнайсет хиляди в брой, но освен това са разбили и сейфовете на клиентите. С цел получаване на застраховки бяха декларирани над половин милион долара, но това са глупости. Някакъв тип бива обран и изведнъж се оказва, че е държал десет „Ролекса“ в сейфа си, а не един. Просто се опитват да вземат много мангизи от застрахователните компании. Знаеш как е.

— От друга страна — каза Майрън, — всеки, който държи там незаконни пари, не декларирал загубата. Просто му се е наложило да я преглътне.

Обратно към наркотиците и парите от продажбата им. Екстремисти, които се крият, се нуждаят от ресурси. Обират банки, изнудват бившите си последователи, търгуват с дрога и т.н.

— Значи парите може да са били дори повече?

— Да. Трудно е да се каже.

— Имаш ли още нещо по въпроса?

— Нищо — отговори Хигинс. — Всичко се пази в тайна, а аз не съм от посветените. Не мога дори да ти обясня колко трудно ми беше да се добера до това. Дължиш ми много, Майрън.