Харлан Кобен - Под прикритие

— Какво? — запита Майрън.

— Моля те, кажи ми — започна Уин с мек глас, — ако тялото на Карла е било открито днес, откъде Даунинг е знаел за убийството още миналата събота?

Майрън замръзна.

— За да издържи хипотезата ти — продължи Уин, — Грег Даунинг трябва да е направил едно от следните неща: първо, станал е свидетел на убийството. Второ, влизал е в апартамента й след убийството. Трето, самият той е извършил убийството. Освен това в апартамента й е имало много пари в брой. Защо? Какво са правили там? Дали са били част от дълга към господин Б? А ако е така, защо хората му не са ги взели? Или още по-добре, защо Даунинг не ги е взел, когато е бил там?

Майрън поклати глава.

— Толкова много пукнатини — каза той. — А и все още не сме разбрали каква е връзката между Грег и Карла или Сали, или каквото всъщност е името й.

Уин кимна. Продължиха да вървят.

— Още нещо — обади се Майрън. — Мислиш ли наистина, че мафиотите биха убили една жена само защото е седяла с Грег в някакъв бар?

— Съмнително е — съгласи се Уин.

— Значи в основата си тази хипотеза отива по дяволите.

— Не в основата си — поправи го Уин. — Напълно.

Продължиха да вървят.

— Разбира се — каза Уин, — Карла може да е работила за господин Б.

Ледено острие прободе Майрън. Схващаше какво има предвид Уин, но все пак запита:

— И какво?

— Може тази Карла да е била връзката на господин Б. Събирала е дълговете му. Срещнала се е с Даунинг, защото е дължал голяма сума. Даунинг обещал да плати, но нямал парите. Знае, че ще го пипнат. Размотавал ги е достатъчно дълго. Затова се връща в апартамента й, убива я и изчезва.

Тишина. Майрън се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Хубаво беше да си поговорят по този начин за нещата. Помагаше. Все още усещаше краката си като гумени, но това, което наистина го притесняваше, беше колко лесно бе забравил за мъртвеца във вана. Наистина човекът беше професионален боклук. Наистина бе пъхнал пистолета си в устата му, а и не беше пуснал оръжието си, когато Уин му нареди да го направи. И наистина светът вероятно беше станал по-приятно място без него. Но в миналото Майрън щеше да чувства съжаление към мъртвото човешко същество. А сега не чувстваше. Опита се да му съчувства, но не изпита никакво съжаление.

Достатъчно самоанализ. Майрън го пропъди от мислите си и каза:

— С този сценарий също има проблеми.

— Какви?

— Защо му е на Грег да я убива? Защо просто не е изчезнал преди срещата в задното сепаре?

Уин се замисли по въпроса.

— Има логика. Освен ако по време на срещата им не се е случило нещо, което да го подлуди.

— Какво например?

Уин сви рамене.

— Всичко ни води обратно към Карла — каза Майрън. — Не можем да си обясним нищо, свързано с нея. Имам предвид, дори търговец на дрога не действа като нея. Работи като келнерка, крие последователно номерирани банкноти, носи перуки и има няколко фалшиви паспорта. На всичкото отгоре трябваше да видиш Димонти днес следобед. Знае коя е тя и е в паника.

— Свърза ли се с Хигинс в Министерството на финансите? — попита Уин.

— Да. Каза, че ще проследи номерата на банкнотите.

— Това може да ни помогне.

— Трябва също така да се доберем до телефонните записи на ресторант „Паркова гледка“. Да видим на кого е звъняла Карла.

Замълчаха отново и продължиха напред. Не искаха да хващат такси прекалено близо до мястото, където бяха зарязали вана.

— Уин?

— Да?

— Защо не поиска да дойдеш на мача онзи ден?

Уин не отговори. Майрън също ходеше до него мълчаливо. След известно време Уин каза:

— Никога не си гледал записа на онзи мач, нали?

Имаше предвид мача, когато Майрън контузи коляното си.

— Не — отговори Майрън.

— Защо не?

Майрън сви рамене.

— Няма смисъл — отговори той.

— Не е вярно. Има смисъл — възрази Уин.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш какъв е смисълът?

— Ако изгледаш онова, което ти се случи, ще можеш да се справиш с него. Може да успееш да приключиш веднъж завинаги с това.

— Не разбирам — каза Майрън.

Уин кимна.

— Знам — каза той.

— Помня, че ти изгледа мача — каза Майрън. — Помня, че го гледа няколко пъти.

— Направих го, защото имаше причина — отвърна Уин.

— За отмъщение.

— За да видя дали Бърт Уесън те нарани нарочно — поправи го Уин.

— Искаше да му отмъстиш.

— Трябваше да ми позволиш да го направя. Тогава сигурно щеше да можеш да оставиш всичко зад себе си.

Майрън поклати глава.