Харлан Кобен - Под прикритие

Излязоха навън в хладната нощ. Намираха се на улица „Вашингтон“. През деня мястото гъмжеше от камиони за доставка, но през нощта беше абсолютно тихо. Някой щеше да намери неприятна изненада на сутринта.

Обикновено Уин караше ягуар, но бе ударил във вана вехт шевролет, модел 1983. Беше съвсем смачкан. Не че имаше значение. Уин държеше в Ню Джърси няколко коли, които използваше за следене или не напълно законни действия. Беше невъзможно да се проследи собственикът на колата. Регистрационните номера и документацията бяха фалшиви. Никога нямаше да отведат полицията до никого.

Майрън погледна към партньора си.

— Човек с твоя произход в шевролет? — запита той и цъкна с език.

— Знам — отвърна Уин. — Едва не хванах уртикария от седенето в него.

— Ако някой от клуба те види…

Уин потръпна.

— Дори не споменавай подобно нещо.

Краката на Майрън все още бяха изтръпнали и схванати. Дори когато господин Б се беше протегнал към коляното му, Майрън знаеше, че Уин ще намери начин да стигне до него. Но мисълта колко близко бе стигнал до осакатяването за цял живот все още го тормозеше. Той непрестанно се навеждаше и докосваше болното си коляно, сякаш не можеше да повярва, че си е на мястото. Очите му се наляха със сълзи, когато погледна към Уин. Той забеляза това и се извърна настрани.

Майрън тръгна зад него.

— Откъде познаваш този господин Б? — запита той.

— Действа в Средния запад — отговори Уин. — Страхотен майстор в бойните изкуства. Веднъж се срещнахме в Токио.

— С какво се занимава?

— Обичайните престъпления — хазарт, дрога, лихварство, рекет. Също и малко проституция.

— Какво прави тук?

— Изглежда, Грег Даунинг му дължи пари — отговори Уин. — Вероятно от хазарт. Господин Б специализира в хазарта.

— Хубаво е човек да има специалност.

— Наистина. Предполагам, че твоят господин Даунинг му дължи солидна сума пари — каза Уин и погледна към Майрън. — Това е добра новина за теб.

— Защо?

— Защото това показва, че Даунинг се крие, а не е мъртъв — отвърна Уин. — Господин Б не обича да губи пари. Не би убил човек, който му дължи голяма сума.

— Мъртвите не плащат дългове.

— Точно така — потвърди Уин. — Освен това той очевидно търси Даунинг. Ако го беше убил, нямаше да се нуждае от теб, за да го намери.

Майрън се замисли за момент.

— Това съвпада с нещата, които Емили ми съобщи. Тя ми каза, че Грег нямал пари. Хазартът е твърде правдоподобно обяснение.

Уин кимна.

— Любезно те моля да ми разкажеш какво стана по време на отсъствието ми. Джесика спомена нещо за откриване на убита жена.

Майрън му разказа всичко. Докато говореше, в мислите му се завъртяха нови хипотези. Опита се да ги сортира. Когато свърши, се хвана за първата.

— Да предположим — започна той, — че Даунинг дължи много пари на този господин Б. Това може да обясни защо се е съгласил да сключи сделката за реклама. Нуждае се от пари.

Уин кимна.

— Продължавай — каза той.

— Да предположим също така, че господин Б не е глупав. Иска да си прибере парите, нали? Следователно никога не би наранил Грег истински. Грег изкарва парите си с тялото си. Счупени кости биха имали отрицателен ефект върху паричното му положение и възможността му да си изплати дълговете.

— Вярно е — съгласи се Уин.

— Така. Да кажем, че Грег му дължи много пари. Може би господин Б е искал да го сплаши по друг начин.

— Как?

— Като нарани негов близък. Предупреждение.

Уин кимна отново.

— Това би могло да свърши работа.

— Да предположим, че са проследили Грег. Видели са го с Карла. Решили са, че Грег и Карла са близки — каза Майрън и вдигна поглед. — Убийството й би било страхотно предупреждение, нали?

Уин замръзна.

— Мислиш, че господин Б я е убил, за да предупреди Даунинг?

— Смятам, че е възможно.

— Защо просто не й е счупил кокалите? — запита Уин.

— Защото той самият още не е бил лично на сцената. Спомни си, че е пристигнал тук снощи. Убийството трябва да е било работа на наемници.

Уин не хареса идеята.

— В най-добрия случай хипотезата ти е невероятна. Ако убийството е било предупреждение, къде е Даунинг сега?

— Избягал е — отговори Майрън.

— Защо? Защото се е страхувал за собствения си живот?

— Да.

— И е избягал веднага, след като е научил, че Карла е мъртва? — запита Уин. — В събота през нощта?

— Това ми се струва най-логично.

— Значи е бил уплашен? От убийството?

— Да — отговори Майрън.

— Аха — каза Уин, като спря и му се усмихна.